Интервю -

Д-р Светослав Димитров: В 60% от случаите хроничната венозна болест се предава наследствено
Прочетена: 2577 пъти
Снимка: Личен архив

Хроничната венозна болест или разширените вени засягат близо 60% от хората в развитите страни, сочи статистиката. Жените страдат по-често от това заболяване в сравнение с мъжете. За възможностите за профилактиката и лечението на разширените вени разговаряме с д-р Светослав Димитров- главен асистент към Катедрата по сърдечно-съдова хирургия и инвазивна кардиология, УМБАЛ „Света Екатерина“.


 

Д-р Димитров, какви са причините за появата на разширените вени?

 

Разширените вени са клинична проява на хроничната венозна болест на долните крайници. Състоянието е резултат от слабост на съединителната тъкан изграждаща стената на вените и в около 60% от случаите се дължи на фамилна обремененост, в останалите е резултат от начина на живот. Професии, свързани с вдигане на тежко, изправен стоеж или седене повече от 5 часа на ден, работа при по-високи температури, се свързват с по-висока честота на венозна недостатъчност. Заболяването е по-често срещано сред жените – всеки 2 от 3 жени страдат от някаква проява на венозна болест. Според клиничната изява на венозната недостатъчност разглеждаме 7 стадия на хроничната венозна болест – от С0 до С6, като варикозните вени са стадий С2.

 

Заболяването само възрастни хора ли засяга?

 

Заболяването се проявява предимно при по-възрастни пациенти (над 40 години), но при заседналия начин на живот, който водят голяма част от хората, заболяването вече се проявява и при по-млади пациенти. Според статистиката повече от 60% от населението в развитите страни е засегнато от хроничната венозна болест.

 

Как може да установим първите признаци на болестта и кога да потърсим лекарска консултация?


Първите симптоми на заболяването са тежест, дискомфорт в долни крайници, парене, поява на малки или по-големи повърхностни вени, затопляне в областта на разширените вени, сърбеж, поява на оток. Най-често в кабинета на съдовия специалист пациентите идват при поява на видими признаци за венозна болест – телеангиектазии/ крайни окончания на вените към кожата/ или малки ретикуларни вени – стадий С1 или добре оформени разширени вени – стадий С2. Не са изключени и случаи, в които варикозните вени дълго време остават безсимптомни и само външния вид на крайниците води пациента на преглед. С напредване на заболяването се появява оток (стадий С3), като поддържа заболяването и допринася за нейното прогресиране – в следващите стадии се наблюдават от промени в кожата на крайниците (стадий С4) до оформяне на варикозни рани (стадий С6) в най-тежкия стадий на хроничната венозна болест.

 

Каква е профилактиката на заболяването?

 

Профилактиката на хроничната венозната болест включва на първо място хигиенно-диетичен режим, промяна в начина на живот – редуване на стоене или седене с движение, вдигане на крайниците на ниска табуретка или столче при възможност, обливане на краката със студена вода, включително контрастни душове, декливно положение на крайниците в края на деня. Много важно е избягването на дехидратация в ежедневието, носене на широки, удобни дрехи, избягване на прекалено високи обувки от дамите, да не се кръстосват краката, да се избягва носенето на тежко, да не се излагат крайниците на високи температури. Спортове полезни за профилактиката на венозна недостатъчност са плуване, каране на велосипед, ходене, тичане (в тази последователност), като прекалено интензивното натоварване също е свързано с повишаване на налягането във венозната система и оттам с по-висока честота на венозна увреда. По отношение на храненето няма специфични изисквания, но повишеното телесно тегло се свързва с по-висок риск от изява на заболяването.

 

Какви са съвременните терапии за овладяване на заболяването в началните стадии?

 

Медикаментозната терапия на хроничната венозна е показана във всеки един от етапите на болестта, от стадий С0 (без външни видими признаци на заболяването, но с налични субективни оплаквания) до стадий С6 – отворени рани, дължащи се на венозно страдание на долни крайници. Много е важно да се подчертае, че хроничната венозната болест е хронично, прогресиращо заболяване, т.е. няма „вълшебно хапче“ за излекуване на състоянието. Усилията на лекари и фармацевти са в посока забавяне и при възможност спиране на тази прогресия. Флеботропните медикаменти са първи избор в лечението на хроничната венозната болест. При поява на варикоза в съображение влиза и еластокомпресивната терапия. Най-удачен избор са ластични чорапи до ингвиналната гънка или ластични чорапогащи, но практиката показва, че по отношение на този вид лечение участието на пациентите е по-нисък.

 

В кои случаи се налага инвазивно лечение и какви са възможностите за това?

 

Инвазивните методи на лечение на венозна недостатъчност включват различни методики – от склеротерапия на малки ретикуларни вени и телеангиектазии, през по-минималноинвазивните оперативни методики – радиофреквентна, лазерна или механо-химична аблация и минифлебектомии до стандартните оперативни техники – стрипинг на големи варикозни вени.

 

Преценка за вида и обема на операцията се извършва в зависимост от вида и анатомията на варикозата, клапната компетентност, функционирането на повърхностната и дълбока венозна система. Всеки пациент изисква индивидуален план за лечение.

 

Показания за оперативно лечение е преживян, хроничен варикофлебит на повърхностни вени, стадий С4 или С5 на венозна недостатъчност (пред отваряне на рани), изразена варикоза, симптоматична такава (стадий 2 и 3), при която консервативното лечение не дава задоволителен резултат или въпреки което персистират субективните оплаквания от долни крайници. Разбира се чисто козметичните показания за интервенция също имат своето място в третиране на венозната болест на крайниците.

 

Важно е да се обърне внимание, че инвазивните методи на лечение адресират наличните вени, но не профилактират появата на нови такива. Или иначе казано терапията на венозна недостатъчност е индивидуална и обхваща начина на живот, медикаментозна терапия и при нужда инвазивни процедури. Прегледът при съдов специалист и обсъждането на плана за лечение е много важна стъпка в тази посока, като колкото по-рано се започне с лечението и профилактиката, толкова по-добри резултати в дългосрочен план могат да се очакват.





Коментари

април 2024

ПВСЧПСН
     

Събития

Няма събития