"Предлаганите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) в този им вид няма да доведат до желания ефект и на практика няма да ограничат реекспорта на лекарства, просто защото не засягат неговите механизми и не са насочени към неговата същност на феномен, който се основава на икономическата логика."

Това заяви на пресконференция в столицата днес председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) д-р Стойчо Кацаров. По неговите думи докато не се премахнат икономическите стимули и не се елиминира икономическия смисъл от паралаления износ, промяна в ситуацията няма да има и българските пациенти ще продължават да страдат от недостиг на медикаменти, повечето от които са животостпасяващи и животоподдържащи. В допълнение д-р Кацаров поясни, че по принцип реекспортът е нещо много хубаво в рамките на Европейския съюз. Това, което е лошо обаче, е фактът, че лекарствата лиспсват на нашия пазар и болните хора остават без тях. Ето защо, според него, трябва да се търсят механизми на договаряне, които изключват интерес от страна на търговците и стремеж от тяхна страна да се насочват към паралелен износ, защото той им носи печалба, но тя е за сметка на българските граждани. 

"Драстичната разлика, която съществува между цените на лекарствата у нас и в развитите европейски страни е основната предопставка за огромния и непрекъснато нарастващ обем на паралелния износ на лекарства, който достига до 59% от вноса, по данни, обобщени на базата на подадена информация от Националния статистически институт (НСИ) и Агенция "Митници", допълни още д-р Кацаров.

"Смущаващо е, че има изключително големи противоречия в информацията, която получихме от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по наше искане по реда на Закона за достъп до обществена информация", каза председателката на пациентската организация Асоциация "Хипофиза" Ваня Добрева.

По нейните думи остава неоябсним фактът, че в редица случаи разликите в броя опаковки по заверени протоколи и в броя платени опаковки в касата понякога е в десетки пъти, като НЗОК не дава логично обяснение по темата. В същото време пациенти, за които тези лекарства са жизнено необходими, са принудени с месеци да остават без лечение просто защото лекарствата им липсват в аптеките. Не може да не поражда въпроси и фактът, че поне 2/3 от фирмите не са декларирали за 2016 г. и 2017 г.намерения за износ, а дали лекарствената агенция е установила нарушения и наложила ли е глоби от 50 000 лв., както повелява разпоредбата на закона, също остава неясно.     

"Има много сериозни разминавания в данните, предоставяни от различните институции и това също ни кара да зададем няколко въпроса, на които до този момент не снамираме отговор", каза Живка Бояджиева, председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване.

По нейните думи от една страна се твърди, че реекспортът е в обем малко над 400 млн.лв, по данни на НСИ обаче тази сума приближава 1,5 млрд. лв.

"Кой контролира паралелния износ и има ли глобени аптеки за това, че продават на търговци на едро, колко са те и понесли ли са някакви санкции от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), защо координацията  между ИАЛ, НЗОК, националната ститистика, приходната агенция и митническите власти е на такова ниво, че информацията, която подават те е толкова различна?", риторично попита Живка Бояджиева.

Коментирайки тези драматични различия адв. Христина Николова изказа опасения, че такива данни не могат да бъдат реална основа за формиране на верни полтически решения. На базата на своя опит адв. Николова подчерта, че за голяма съжаление всеки ден се сбълсква с драстични случаи на липса на лекарства за бъбречно трансплантирани, за хора с диабет, за паиценти с ревматологични и ендокринологични заболявания. По данни на Асоциация "Хипофиза" например около 30% от хората с доброкачествени хипофизарни тумори в момента са без лечение поради липса на лекарства в аптеките.

Списък на забранените за износ медикаменти и докладване за липсата на лекарства не са мерки, които ще доведат до резултат, котегорични бяха участниците в пресконференцията. тези мерки са били предприети в Румъния, но не са дали ефект, станя ясно още н срещата с медиите.

"Една от стъпките, които биха могли да доведат до промяна е двойното ценообразуване или dual pricing - подход, който се прилага в Испания от 1990 г. При този подход притежателите на разрешението за употреба договарят с търговците на едро две цени - едната за леикарствата, реимбурсирани от здравните фондове, а другата за свободния пазар", подчерта д-р Стойчо Кацаров и в заключение обобщи, че това е мярка, от която категорично  могат да се очакват резлутати. 

Другите важни стъпки са въвеждането на електронното здравеопазване, което включва използването на електронната рецепта и проследяването на пътя на лекарството през всички етапи, от изписването му до получването му от болния, стана ясно още от изказаните мнения на пациентите.        

Невена ПОПОВА