Red Media - информационен сайт за здравеопазване
Информационен сайт за здравеопазването и здравната реформа

Новини - България

Д-р Румяна Тодорова: Със скандал не се решават никакви проблеми, особено в здравеопазването
Прочетена: 298 пъти
Снимка: Pixabay.com

"Не съм очаквала такъв скандал. Познавам по-добре господин Ананиев, който е един изключително уравновесен човек, който блестящо познава финансовите процеси в страната, но е много трудно да се работи в здравноосигурителните системи. От една страна това не е чиста медицина, а от друга страна не е чиста математика и счетоводство."

 

Това заяви пред БНР бившият управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Румяна Тодорова по повод конфликта от последните дни между здравния министър Кирил Ананиев и управителя на касата проф. Камен Плочев. По нейните думи трябват много знания, за да се извършат множеството процеси в дейността на Здравната каса.  

 

"Човекът, който се занимава с това, трябва да познава блестящо системата, да познава всички подводни камъни, които са вътре, за да може да се справи. Той трябва да познава блестящо системата, да познава всички подводни камъни, които са вътре, да познава психиката на лекарите и пациентите, за да може да се справи", коментира още Румяна Тодорова.

 

Според нея няма политически игри в тази ситуация.

 

„За мен нещата щяха да ескалират в този пункт, неплащане на чуждите болници. През 2009 г., след първия ми мандат, всичко беше разплатено. Когато се върнах през 2013 г. заварих над 100 млн. неразплатени задължения. И се оказа, че в стремежи си да задоволи исканията на българските лекари, НЗОК някак лековато се позовава на 18-месечния срок и по този начин е затънала в дългове към чуждестранните болници.  През 2013 г. не беше възможно да се покрият каквито и да било суми от дължимите. 2014, когато вече и г-н Ананиев беше председател на Надзорния съвет, всички излишни средства след актуализацията на бюджета бяха даден за покриването на тези суми, ако не се лъжа, около 60 млн. лв.“, каза д-р Тодорова.  

 

Тя допълни, че макар проф. Плочев да не е дал разчет на средствата, най-скъпите услуги са за плановите пациенти, които не могат да получат съответното лечение в България.

 

Навлизайки в темата за писмото на проф. Плочев, с което той настоява за актуализация на бюджета на НЗОК, бившата управителка на фонда заяви: 

 

"Ако бях на мястото на професор Плочев, бих обсъдила въпроса за бюджета на НЗОК много остро и настоятелно първо с Надзорния съвет. Нека Надзорният съвет да излезе с това тревожно писмо до парламента, но сега вече е много късно. Тревогата трябваше да бъде вдигната, когато се правеше бюджета на НЗОК."

 

Обобщавайки виждането си за създадената ситуация Румяна Тодорова бе категорична:

 

"Със скандал не се решават никакви проблеми, особено в здравеопазването."

 

Подобно мнение изказа и представителят на работодателите в Надзорния съвет на НЗОК Боян Бойчев от Асоциацията на индустриалния капитал.

 

 "Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса трябва да работят в синергия, а това, което се наблюдава, е едно излишно противопоставяне на позиции, при което крайният резултат не е добър за здравеопазването", заяви Боян Бойчев.

 

Според него на този етап здравният министър и управителят на касата не могат да работят заедно и един от тях би трябвало да си тръгне. 

 

Той обясни механизма, по който са натрупани задълженията към чужди здравноосигурителни каси в ЕС.

 

„Основно по две пера. Едното е за лечението на български здравноосигурени лица в чужбина, при условие, че подобни грижи и процедури не се извършват в България. Това е прословутия формуляр S2. И втората част, която е свързана с оказването на спешна помощ на български граждани, пребиваващи в конкретните държави, членове на ЕС. Механизмът е след получаването на информацията за извършена услуга, НЗОК има 18-месечен срок да се разплати, след което тази сума става дължима. За 2017 г. дължимата сума е 90 млн. лв.“, обясни Бойчев.  

 

Според него има схема, по която се източва Здравната каса със съдействието на български лекари в чужбина.

 

„Имам споделена информация, че част от българските лекари, работещи в Германия, например, имат нужните контакти с техни колеги и пациенти да извършват тъй наречената спешна помощ, която в никакъв случай не е спешна. По този начин една процедура, която в България би струвала 100 единици, в Германия същата услуга е многократно по-скъпа“, конкретизира той.

 

По думите му въпросните задължения не само трябва да бъдат наблюдавани, но и да бъдат управлявани активно. Едно от ограниченията, които ни се налагат обаче е, че пълна информация в медицинския си вид, не може да ни бъде предоставяна от другите здравни каси.

 

Невена ПОПОВА

 





Коментари

август 2021

ПВСЧПСН
      
     

Събития

Няма събития