Д-р Радислав Наков е председател на Асоциацията на младите гастроентеролози в България, а също така специализант и докторант по гастроентерология в Университетска болница "Царица Йоанна – ИСУЛ".
По време на 24-та Европейска седмица по гастроентерология (UEG Week) във Виена, провела се между 15 и 19 октомври, той получи престижната награда International Scholar Award, която отличава най-добрите научни разработки на млади учени до 35 г. в Европа.
Защо наградата е уникална за България и през какви предизвикателства минават младите лекари у нас, потърсихме мнението на д-р Радислав Наков.
Д-р Наков, каква разработка стои зад престижната награда International Scholar Award?
- Първо, разработката е чисто българска, зад нея стои български екип, а основен инициатор и ръководител е проф. Людмила Танкова, началник на Второ отделение по гастроентерология в унивреситетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Интресеното при това изследване е, че чрез ехографски методи, при които пациентите се оглеждат през дебелото черво, се стадира рака на ректума. Това е едно доста проблемно заболяване в световен мащаб, защото засяга както мъжете, така и жените, и стадирането му е от изключително значение за прогнозната преживяемост и правилното лечение на пациентите. Разработката ни комбинира ехографска методика с компютър-асистирана методика и те се сравняват със „златния стандарт” в този тип диагностика – хистологията с имунохистохимия.
С какво е по-добър този метод за диганостика?
- Хистохимията е доста сложна, скъпа и има много недостатъци, защото оценява само една малка част от тумора. В това отношение нашият метод е много по-лесно приложим. Успехът е голям, защото от стотици изпратени разработки, само 20 са отличените – те не се подреждат на първо, второ и трето място, а са 20-те най-добри в различни области на гастроентерологията. Другият голям успех е, че български лекар беше допуснат да изнесе устна презентация на световен форум, което се случва рядко и е огромно свидетелство за признание.
Прилага ли се отличеният диагностичен метод в практиката на гастроентеролозите в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”?
- Почти ежедневно се прилага този тип стадиране, като основно се прави от проф. Танкова. Всъщност наградата е резултат от дългогодишната работа на целия екип. Медицинската наука изисква внимателен подбор на болни, определени изследвания, проследяване на състоянието и обобщаване на огромно количество данни, което отнема време. Разработката беше направена върху 110 пациенти и работата по нея продължи около 3 години.
Кое е най-голямото предизвикателство за младите гастроентеролози в България?
- За младите лекари е голямо предизвикателство самото започване на работа в клиника. Директно се хвърляме от студентската скамейка, с много теоретични познания, но не особено практични, и буквално се озоваваме в джунглата. Самото запознаване с пациента и това, че трябва да му поставиш правилната диагноза и после да го излекуваш, е голям стрес. А в гастроентерологията има много заболявания, които са хронични, за цял живот и те може би са най-голямото предизвикателство. Такива са, например, болестта на Крон, язвеният колит, хроничните хепатити, онкологичните заболявания в гастроентерологията и други.
Коя диагноза се поставя най-трудно?
- Най-голямото диагностично предизвикателство, и то не само за младите, но също и за по-опитните лекари, това са редките болести в гастроентерологията, които далеч не са малко. През последната година, например, имаме четири случая на едно много рядко заболявание - това е малко сложната като име транстиретинова фамилна амилоидна полиневропатия (TTR-FAR). Когато изявата на заболяването е с кардиологични и неврологични оплаквания, диагностиката може би е по-лесна, но когато симптоматиката е от страна на храносмилателния тракт, всеки един такъв пациент прилича на отделен епизод от сериала „Д-р Хаус”. При това на доста атрактивен и интересен епизод.
В такива случаи как се реагира?
- Точно като във филма - отхвърлят се най-различни диагнози, ползват се всякакви сложни методики за диагностика – скенери, ядрено-магнитни резонанси, ендоскопски и кръвни изследвания... Но нищо не ти поставя диагнозата, пациентът се влошава с всеки изминал ден и ти се чувстваш безпомощен, не знаеш какво да правиш. Тези случаи са пример за това как различните лекари от различни специалности трябва да работят ръка за ръка. На нас в това отношение много ни помогнаха невролозите от болница „Александровска” – проф. Търнев и д-р Сарафов, както и кардиолозите в МВР-болница и в ИСУЛ – доц. Крумова и доц. Господинова. Заедно застанахме зад диагностиката и с помощта на генетиците поставихме правилната диагноза.
Кои са новостите, които се очаква да стигнат до България в следващите няколко години в областта на гастроентерологията?
- Вече станахме свидетели на революцията с лечението на Хепатит С. Може би това ще е първото нещо, което ще дойде в България – медикамент, който ще повлиява едновременно всички генотипове на Хепатит С. Очаква се също т. нар. биологична терапия при болест на Крон и язвен колит. Освен това в бъдеще лечението няма да се извършва чрез инжекционна форма, а с хапчета, което много ще улесни начина на живот на пациентите. По време на конференцията във Виена видях, че изключително много се инвестира и в промяната на ендоскопската техника, за да могат лекарите по-лесно да поставят диагноза, да не пропускат находки и това да доведе до по-адекватно лечение на пациентите.
Тези нововъведения няма ли допълнително да оскъпят лечението, което и сега не е евтино?
- За щастие терапиите стават все по-евтини, тъй като пациентите се увеличават, конкуренцията е все по-голяма, а това води до намаляване на цената на медикаментите. Разбира се, у нас има много какво да се желае от страна на здравноосигурителната каса и организацията на дейностите в здравеопазването, но засега в гастроентерологията нещата са на сравнително задоволително ниво.
Колко време отнема на един млад лекар да стигне от студентската скамейка до специализация и от там – до позиция в лечебно заведение?
- Факт е, че новата наредба за специализациите допада повече на колегите и е вярно, че назначените по нея хора са много по-добре от тези, назначени по старата. Проблемът е, че все още има доста млади лекари, които са в заварено положение и специализират, без да са назначени. Аз също съм един от тях и продължавам всеки месец да си плащам таксата от 180 лв., без да получавам заплата, без да ми се поемат осигуровките и в същото време да съм докторант, специализант и да се опитвам да работя всичко, което е свързано с работата на един млад гастрентеролог.
Друг проблем е, че във водещите клиники не се пускат много нови места, може би защото има много желаещи, а директорите на лечебни заведения трябва да им плащат заплати. В резултат колегите, които завършват медицина, не могат да започнат работа в най-престижните университетски болници, където нивото на медицината е по-добро, отколкото в по-малките. Може да звучи обидно за някой, но за мен разликата между университетска болница и областна или общинска клиника, е драстична.
Има ли други проблеми, с които се сблъскват младите лекари в България?
- Много малко се стимулира правенето на наука сред младите лекари, защото е свързана с много разходи и ходене по конгреси. Страната ни много изостава в това отношение и е срамно, че никой не разбира, когато на международни конференции участват българи. Според мен трябва да се мотивират лекарите – не само младите, а и по-опитните такива, които правят качествена наука, да ходят по конгреси, да им се поемат таксите и да бъдат награждавани за това, което правят, защото така развиват медицинската наука в България.
Колко струва едно участие в конференция?
- Разходите са между 1000 и 1500 евро, които всеки плаща сам. Трябва да се промени мисленето и да се инвестира в бъдещето. У нас малко или много се мисли в рамките на мандатността, в рамките на финансовата година. А бъдещето е в младите колеги – тези, които специализират. Те трябва да са силно мотивирани да работят в нашата система, за да не ги изпускаме. Защото загубата на един такъв кадър, в който държавата е инвестирала страшно много пари, без да броим личните му разходи и тези на неговите родители, е колосална. А изкушенията за напускане на държавата, особено след като се представиш на международен форум, са големи.
Какво ще задържи младите лекари в България?
- Всеки си намира различна мотивация, за да остане. Но това, което ще ги задържи, е адекватно заплащане, стабилен сектор, а не такъв, който минава през непрекъснати промени и реформи, и мотивация за бъдещо кариерно развитие. Трябва да се остойности правилно лекарският труд в страната, защото на много места той продължава да бъде безплатен. Лекарите съзнават, че избирайки тази професия, няма да бъдат богаташи и милионери, но смятам, че спрямо икономическата обстановка в България стартовото заплащане би трябвало да е поне един път и половина над средното. Един лекар не може да бъде поставен в ситуация да мисли за насъщния си, защото по-важното е да мисли как да лекува пациентите си.
Вас какво ви задържа в България?
- Чувствам се щастлив тук, въпреки всички трудности. Имал съм възможност да замина в Германия, но не се чувствам добре там. Може да звучи като утопия, но предпочитам да се боря за качествените условия на труд тук в България, отколкото да отида в чужбина и да си ги намеря. Харесва ми да лекувам български пациенти, носи ми наслада професията и за мен лично парите не са всичко. Най-важното и водещо е щастието.
Слава АНАЧКОВА
