Ракът е заболяване на възрастните хора. През 2012 г. в Европа са регистрирани над 2,7 млн. нови случаи на ракови заболявания, като една трета от диагностицираните пациенти са на възраст над 75 години (1,23 млн. жени и 1,47 млн. мъже). За сметка на това смъртността доминира при онкоболните пациенти в трудоспособна възраст. Това обяви д-р Нилс Уилкинг от Каролинска институт (Стокхолм) по време на кръглата маса "Бъдещето на онкологичната грижа в България - фокус върху пациента", на която представи сравнителен доклад за достъпа на пациентите до онкологични лекарства в Европа.

Най-рискова е възрастовата група между 45 и 80 години, където делът на починалите от рак е най-голям. Болестта отнема живота на почти 40% от всички починали европейци на 50 г. и приблизително 42-43% от тези между 60 и 70 години.

Тенденцията за ръст на новорегистрираните случаи на рак се наблюдава във всички европейски държави, отбелязва още д-р Уилкинг. Само за 7 години, в периода 1995 – 2012 г., броят на болните от карцином в Европа се е увеличил с почти 31% от 2,6 на 3,4 млн. души. Основните фактори за това са 5%-ният ръст на населението на Стария континент и увеличения между 15 и 18 на сто дял на хората над 65 години в него, рисковете за здравето от често наблюдаваните тютюнопушене, затлъстяване и липса на физическа активност, както и подобряващият се скрининг на онкологичните заболявания.

Проблемът е, че в България ръстът на тези болести е най-висок и докато смъртността в цяла Европа намалява, само у нас и в Румъния тя расте. Ако през 1995 г. от рак у нас са боледували около 250 души на 100 000 пациенти, то през 2012-та броят им е скочил на почти 450 на 100 000 пациенти. В същия период смъртните случаи са се увеличили от около 220 на 100 000 души до близо 240 на 100 000. Това подрежда страната ни на шесто място в Европа с най-висока смъртност от онкологични болести, категорични са данните.

По думите му онкоболните европейци живеят по-дълго заради „значителен напредък при управлението на рака”, който включва първична профилактика, подобрени скрининг и диагностика, както и достъп до иновативно лечение. Добрата новина е, че положителният резултат е постигнат без да се увеличават общите здравни разходи на глава от населението в Европа.

В България Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) харчи за лечение на онкологичните заболявания около 6,8% от общите си разходи. За сравнение във Франция се отделят 6,2% от общите публични разходи, а в Естония - 5,8%. В цяла Европа за здравеопазване се дават 10,1% от брутния вътрешен продукт на Стария континент, а 6% от тях отиват за лечение на онкологични заболявания.

Кръглата маса се организира от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), а домакин бе Комисията по здравеопазването към 43-тото Народно събрание.

Слава АНАЧКОВА