Още статии
по темата
Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) разпространи становището си по повод преговорите около проекта на Национален рамков договор (НРД) за 2018 г. Позицията на организацията е адресирана до управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) проф. Камен Плочев, до Надзорния съвет на касата и до председателя на Български лекарски съюз (БЛС) д-р Венцислав Грозев.
Публикуваме пълният текст на становището:
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с водените преговори по изготвяне на новия Национален рамков договор 2018, водени от загрижеността чрез адекватна промяна да се осигури качество и достъпност на медицинските дейности, основавайки се на практиката и условията на труд в конкурентна среда, налагащо предоставяне на качество и гъвкаво управление, изразяваме нашето становище.
Необходимо е да се преосмислят следните постановки в проекта за НРД и алгоритмите на Клинични пътеки /КП/ към него:
1. Като завишени и неефективни определяме заложените изисквания, включени в алгоритмите на КП, въпреки липсата на повечето Медицински стандарти по отношение на:
- броя на лекарите, броя на лекарите със специалност и лекарите с удостоверения за допълнителни умения.
- наличието на задължителни структури.
Мотивите са, че алгоритмите на КП залагат количествени изисквания, които са в ущърб на качеството в повечето случаи без да е следствие на нормативно изискване. Смятаме, че в НРД трябва да останат само качествените критерии и да отпаднат количествените. Последните водят до ненужно оскъпяване на дейността, което предизвика увеличение на хоспитализациите и се отразява изключително негативно на бюджета на НЗОК. Напомняме също, че нормативните актове се оспорват в съда и вече 16 са отменени.
2. По отношение бюджетите на болниците предлагаме да се премахнат лимитите на всички нива, както и тези на РЗОК. Мотивите са, че надлимитната дейност на болниците годишно е достигала до 53 милиона и при сегашните близо трипъти повече средства за болнична помощ стават ненужни.
Освен това предлагаме промени, насочени към поевтиняване на дейността, които ще се отразят благоприятно както на лечебните заведения, така и на бюджета на НЗОК. Смятаме, че усилията следва да се насочат в тази посока.
3. Ограничаването броя на леглата, по които се изпълнява дейността в съчетание със задължителения престой по Клинични пътеки създава ограничения, съизмерими с финансовото лимитиране. Предлагаме договорите да се сключват по броя на общите леглата, залегнали в правилниците на лечебните заведения. Съгласно Наредба 49 броя на леглата се определя в правилника на лечебното заведение, като чл.8б ни дава възможност за промяна в леглата поне веднъж годишно. При наличие на възможност за хоспитализация на лицата в други отделения със свободни легла, неоправдано следва да се връщат и отлагат за лечение пациенти, в противен случай ще бъдат връщани пациенти от едно отделение, при наличие на свободни легла в друго.
4. Задължителеният престой по Клинични пътеки се явява допълнителен лимит на лечебните заведения. Той води до ограничен достъп, излишна заетост на легла, което често налага изписването на пациенти преди да е завършило лечението им за сметка на такива, които заемат легла, без това е да е наложително. От друга страна това изискване оскъпява ненужно дейността.
В условията на задължително здравно осигуряване задължителеният престой по КП може да бъде определено като принудително въдворяване, което е регламентирано в друг правен ред. Убедени сме, че се нарушават не само правата на пациента, но и изобщо човешките права, гарантирани от Конституцията, законите и международните актове.
5. По отношение на изискванията за задължително оборудване считаме, че оборудването, с което разполага лечебното заведение трябва да отговаря на нуждите му и да зависи от основния принцип на конкуренцията - повишаване качеството на услугата. Напомняме и куриозния факт, че преди години за изпълнение на една КП страната ни зае първо място в света по брой компютърни томографи на глава от населението.
6. Против сме да се налагат ненужни и нерагламентирани другаде възрастови ограничения. В повечето случаи изискването за операция на пациенти до 18 години е да има назначен на постоянен трудов договор специалист - педиатър. Смятаме, че за една консултация с такъв специалист не е нужно той да е в трудовоправни отношения с лечебното заведение, особено когато те са малка част от общия брой по съответната КП.
7. Против сме срещу изискванията за брой специалисти с удостоверения за извършване на дейности, подписани от точно определен човек. Убедени сме, че регламентът да се признава само подписа на няколко души е корупционен при условие, че нормативно е уредено кой може да издава такива документи. От друга страна смятаме, че назначаването на такива тесни специалисти трябва да се диктува от нуждата на съответната структура, а не наложени административно.
8. Против сме извършването на ненужни изследвания по време на лечение на болните. Същите трябва да са следствие на клинична преценка и медицинска целесъобразност, а не нормативно определени. Те причиняват ненужно страдание и риск за пациентите. Предлагаме да се преразгледат и/или отменят.
9. Относно Чл. 344. (12) Случаите на АПр "Предсрочно изпълнение на дейностите по КП ..." (АПр № 99) се заплащат до 5% от всички отчетени случаи на КП от същото лечебно заведение.
Въвеждането на такова правило в новия НРД, би ограничило по изкуствен път - при пълно спазване правилата за изпълнение, болниците да не могат да отчитат действително изработените КП с АПР за предсрочно изпълнение, и би ги ощетило незаконосъобразно.
10. Относно чл. 325а. Създава се неяснота кой може да насочва/предписва/утвърждава и отпуска лекарствените средства. Предлагаме в текста да се запише изрично, че „предписването се извършва от изпълнителите на съответната КП и АПр, от лечебните заведения за БМП и КОЦ, а протоколите се издават от комисиите по чл. 325, ал. 1.“
Уважаеми дами и господа,
Изразяваме своята увереност, че ще направите необходимото, с което интересите на пациентите и изпълнителите на болнична помощ да бъдат защитени в максимална степен чрез изготвяне на нов, справедлив и ефективен Национален рамков договор. Промените ще улеснят избора и достъпността за пациента, ще повишат качеството на медицинските услуги на по-ниска себестойност.
