Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) "Хигия" в Пазарджик осъди Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да й заплати 72 335 лв. Сумата представлява неразплатения остатък по отчетена медицинска дейност за месец април 2015 г. плюс сумата от 7 694 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 72 335 лв. и съдебни разноски в размер на 7332 лв., съобщи Центърът за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).

В мотивите си съдът посочва, че в чл.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са уредени основните принципи на задължителното здравно осигуряване, между които и отговорност на осигурените за собственото им здраве и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ,още повече когато се касае за болнична помощ осъществена при спешен случай или интензивно лечение на онкологични пациенти.

В чл.35 от ЗЗО е регламентирано, че задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с районната здравноосигурителна каса (РЗОК). Това означава, че здравноосигурените лица имат право срещу задължителното си участие при набиране на здравните вноски да получат медицинска помощ като изберат болничното заведение и лекуващия лекар. За да осигури това право на здравноосигурените лица НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като заплати разходите за лечението на това лице в която болница то е избрало да се лекува. Клаузите обаче на чл.40, ал.2 от договора и на чл.22 от Приложение 2Б към ПМС №353/2012 г., че НЗОК заплаща само фактури, чиято месечна стойност не надвишава утвърдения болничен бюджет, определен от Закона за бюджета на НЗОК  (ЗБНЗОК) за съответната година, е в противоречие с духа на ЗЗО, като в самия закон не е предвидена възможност НЗОК да откаже да плати на това основание, договорът не може да съдържа клаузи, по-неизгодни от закона, се посочва в мотивите на магистратите. 

Ето защо съдът счита, че извършените медицински дейности подлежат на заплащане. Това е в съответствие и с разпоредбата на чл.33, от договора, според която отхвърлената от заплащане медицинска дейност на основание чл.32, ал.13, т.6 (а именно отхвърляне на заплащане поради обстоятелството, че е за дейност, надвишаваща стойността по чл.40), посочена в месечното извлечение по чл.32, ал.11, т.2 от договора, се заплаща от възложителя с решение на Надзорния съвет на НЗОК.

Доколкото е установено, че медицинската дейност действително е осъществена, а това не се оспорва и от ответната страна, и сумата е правилно изчислена, то тези направени разходи за болнично лечение са дължими и следва да бъдат заплатени.

В заключение,следва да се отбележи,че правото на здравноосигурените лица на медицинска помощ в България е безусловно, неотменимо и произтича само от техния статус на здравноосигурени и потребността им от конкретна медицинска помощ. Това означава, че лечебното заведение не може да откаже медицинска помощ на здравноосигуреното лице на никакво основание. И тъй като медицинската помощ се дължи на основание статуса на пациента като здравноосигурено лице, това обуславя правото на лечебното заведение, оказало медицинска помощ, да получи заплащане за оказаната медицинска помощ от НЗОК, в чийто бюджет постъпват здравноосигурителните плащания. Във връзка с така изложеното исковата претенция, следва изцяло да бъде уважена.