Red Media - информационен сайт за здравеопазване
Информационен сайт за здравеопазването и здравната реформа

Новини - България

Бременността след преживян рак на гърдата не само е възможна, но и безопасна за бъдещата майка
Прочетена: 133 пъти

Днес в София бе официално открита Деветата годишна научна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО). Тя се провежда в периода 17 – 19 юни, като за първи път форумът се организира в партньорство с Българското онкологично научно дружество (БОНД) с председател проф. д-р Асен Дудов.

 

Конференцията събира на едно място над 170 представители на медицинската общност от цялата страна - онколози, хирурзи, специалисти по репродуктивна медицина, акушер-гинеколози, невролози, фармацевти, патолози, физиотерапевти и клинични психолози. Основните теми на събитието са: рак, фертилитет и бременност, качеството на живот сред пациентите, преборили рака и българските научни постижения в сферата на онкологията.

 

Първата сесия във форума бе открита с лекция на проф. Маттео Ламбертини, асистент и консултант по медицинска онкология в Университетската болница Сан Мартино в Генуа, Италия, на тема: „Опции за съхранение на фертилитета и бременност след рак на гърдата“. Той посочи, че според няколко научни проучвания, около 50% от новодиагностицираните с рак жени под 40 г. имат притеснения за възможността да забременеят и съвместимостта на терапията им с евентуална бременност. Също така малко над 50% от новодиагностицираните пациентки в млада възраст имат интерес за бъдеща бременност и не са приключили с плановете си за създаване на семейство. Това показва важността на темата за запазване на репродуктивните функции и възможностите за бременност при пациентите с онкологични заболявания във фертилна възраст.  

 

Проф. Ламбертини каза още, че преждевременната недостатъчност на яйчниците и страничните ефекти от противораковата терапия върху гонадната функция (производството на яйцеклетки), са свързани не само с притеснения за безплодие и намален яйчников резерв, но и с по-общите оплаквания от ранната менопауза, които влияят на качеството на живот като депресия, тревожност, сексуална дисфункция и др. Затова е особено важно лекарите да обсъдят с пациентите си в репродуктивна възраст стратегиите за запазване на фертилитета и функцията на яйчниците възможно най-рано след поставянето на диагнозата, независимо от типа и стадия на онкологичното заболяване. Опциите пред пациентите са основно в три направления: замразяване на яйцеклетки/ембриони, криоконсервация на яйчникова тъкан и временно потискане на функцията на яйчниците по време на химиотерапия, като последното не е опция за запазване на фертилитета, но спомага за намаляване на риска от ранна менопауза.

 

Проф. Ламбертини представи данни и за това безопасна ли е бременността след рак на гърдата и може ли бременността да повиши вероятността от рецидив на заболяването. Според тях тези притеснения не са научнообосновани. През последните години редица големи проучвания показват, че бременността при пациентки с рак на гърдата след основно и адювантно лечение е безопасна за майката. Все пак тези жени трябва да се наблюдават по-внимателно като високорискови, за да бъде избегнат дори и минималния риск от възможни усложнения.

 

Кога е възможно забременяване след приключване на лечението зависи от конкретния случай, годините на пациентката, вида лечени и др. фактори. За съжаление обаче трябва да се има предвид, че шансът за забременяване при жените с рак на гърдата след заболяването е с 60% по-нисък от този на жените на същата възраст от общата популация. Преживелите рак на гърдата са на второ място по отношение на ниска вероятност за последваща бременност след пациентите с рак на маточната шийка.

 

В края на своята лекция проф. Ламбертини заключи, че за да има реална грижа за запазване на фертилитета при пациентите с рак, най-важното е медицински онколози да работят съвместно с репродуктивните специалисти и гинеколози. Според него изграждането на такава мрежа значително би подобрила грижата за младите жени с рак по отношение на запазване на репродуктивните им способности и гинекологичното здраве като цяло.

 

Д-р Георги Стаменов и д-р Мила Кайрякова от МБАЛ „Надежда“ представиха именно кои са пресечните точки между репродуктивната медицина и медицинската онкология. Според тях съхраняването на репродуктивните способности е в интерес не само на пациента, но и на онколога, тъй като притесненията за фертилитета са втората най-честа причина за отказ, отложен старт или ранно прекъсване на терапията.  

 

Според двамата медицински специалисти, често пациентите са объркани и имат нужда от повече обяснения. За да имат лесен достъп до надеждна информация, базирана на научни доказателства и международни експертни препоръки, е създаден порталът www.zapazi.me. В него наскоро диагностицираните пациенти с онкологично заболяване и предстоящо лечение могат да научат защо са необходими активни действия по запазване на репродуктивните възможности, кога следва да се предприемат те и как да го направят. Лекарите напомнят, че съхраняването на фертилитета е доказано безопасна процедура, която по никакъв начин няма да забави противотуморната терапия, нито пък ще влоши прогнозата на онкологичното заболяване.

 

Д-р Маргарита Таушанова и д-р Мохамед Алхалаби от МБАЛ „Надежда“ представиха какви са терапевтични подходи при жени с рак по време на бременност. Карциномът по време на бременност е с честота 1 на 1000 бременни, като най-често се срещат ракът на гърдата (16,2%), ракът на маточната шийка (13,5%) и лимфомът (12,1%). Причините за развитието на онкологични заболявания по време на бременност са неясни, предполагаеми такива са хормоналните промени, имунологичната супресия, повишената съдова пропускливост и нарушената васкуларизация. Меланомът, ракът на белите дробове и хематологичните заболявания са единствени, за които се съобщава, че метастазират в плацентата.

 

Медицинските специалисти добавиха, че в зависимост от вида и стадия на заболяването и гестационната седмица на бременността се комбинират различни стратегии за лечение (хирургично, лекарствено и радиотерапия), като се минимизират потенциалните нежелани събития за бебето. Като най-важни за добрия краен резултат двамата лекари определиха ранната диагностика, правилното стадиране и мултидисциплинарния подход на поведение. От съществено значение са и проследяването на майката и плода в специализирани звена и стриктното спазване на изискванията за възможна терапия според гестационната седмица.

 

Д-р Мила Петрова, председател на УС на БАМО и ръководител на Клиниката по Медицинска онкология в МБАЛ „Надежда“, и д-р Димо Манов от МБАЛ „Надежда“ представиха два клинични случая от своята практика, при които пациентките са били диагностицирани с рак на гърдата и лекувани с химиотерапия по време на бременността им. Ключът към успеха според двамата лекари се намира в силния мултидисциплинарен екип с добра комуникация между медицински онколог, акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина, кардиолог, психолог, фармацевт, мед. сестра, неонатолог и педиатър и др.

 

Д-р Ива Гаврилова от Клиника по онкодерматология към УСБАЛ по онкология представи темата за онкофертилитета при пациенти с малигнен меланом. Според Globоcan заболяемостта от малигнен меланом (ММ) е с постоянен годишен темп на повишение с 3% - 5%. В България се регистрират по 500 нови случая годишно. Малигненият  меланом е най-често асоциираната неоплазма по време на  бременност - 31%  от всички проявили се по време на бременност новообразувания. Свързва се с физиологичната имуносупресия по време на бременност и високата агресивност на тумора.

 

Д-р Гаврилова добави, че репродуктивните планове при пациентите с малигнен меланом зависят от стадия на заболяването. Ако пациентът е диагностициран в IА и IB стадии са с добри прогнози и не би следвало да бъдат ограничавани. При пациентите в стадии IIB и IIC е разумно е да се изчака 2 г. период без прогресия на заболяването, преди да се планира забременяване. Пациентите в III стадий са високорискови за прогресия и подлежат на системно адювантно лечение с продължителност 1 г., като контрацепцията по време на провеждането му е задължителна. При тях е препоръчително репродуктивно съхранение преди започване на терапията, затова е абсолютно задължително лекуващия онколог да ги информира за тази възможност. Важно е да се знае, че репродуктивното съхранение у нас за пациентки с онкологични заболявания се поема от НЗОК, допълни още тя.

 

Според д-р Гаврилова няма научни доказателства, че има по-голям риск за рецидив на заболяването по време на бременност. Данни от проучвания показват обаче, че ако малигненият меланом се прояви за първи път по време на бременност, е с по-лоша прогноза. Затова при бременните пациентки с меланом оперативното лечение на първичния тумор не бива да се отлага, като мултидисциплинарен екип планира цялостния терапевтичен подход в зависимост от конкретния случай.

 

Деветата годишна научна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология  продължава събота и неделя с научна програма, посветена на качеството на живот на пациентите със солидни тумори в хода на адювантно лечение и българските научни постижения в сферата на онкологията.





Коментари

юли 2022

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития