Промените в Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, касаещи дейността на аптеките в страната, са почти готови и ще бъдат публикувани за обществено обсъждане веднага щом приключат разговорите с браншовите организации и представителите на търговците на едро и дребно с лекарства. Това обяви заместник-министърът Бойко Пенков в кулоарите на парламента след заседанието на парламентарната Комисия по здравеопазване.
"Първата основна група промени е свързана с контрола и наблюдаването на наличието на лекарства на българския пазар. Много често медиите ни информирате, че има липса или недостиг на едно или друго лекарство и това се случва поради определени търговски интереси за паралелен износ от страната. Затова сме се постарали да вкараме текстове, с които да увеличим контрола", коментира Пенков.
Успоредно ще се работи и по създаването на Национална аптечна карта, която ясно да покаже къде има недостиг на аптеки и къде е необходимо да се разкрият денонощни структури. Картата няма да е задължителна или ограничителна и "няма да слага метри и сантиметри от аптека до аптека", но ще даде възможност за разкриване на клонове в по-малките населени места, които да са със съкратено работно време, допълни заместник-министърът.
"Чисто административно командно насилваме аптеките да направят денонощен график в рамките на областта в полза на хората, така че да има поне една аптека, която работи нощно време и да може човек, като има проблем, да си купи лекарство. Подобен тип насилие изпитват аптеките в Германия - стара демокрация. Така че ние, вземайки добри практики на насилие в Европа, предлагаме същото да се случи и тук", каза Пенков.
Обсъжда се и възможността за създаване на държавни или общински мобилни аптеки, които да обикалят селата по определен график.
Междувременно председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) проф. Илко Гетов алармира депутатите от парламентарната комисия, че аптеките - договорни партньори на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) намаляват. През 2015-а с публичния фонд са работили 2300 аптеки, а към настоящия момент броят им е под 2100.
"Това се дължи на по-големия брой 100% платени лекарства. Това са скъпи медикаменти, отговорността за отпускането и съхранението им е огромна, а аптеките получават за тях по едни 2 лв. от НЗОК, които дори се облагат с ДДС", обясни проф. Гетов.
По думите му това е абсурд, защото след всички разходи на аптеката по отпускането на един скъп медикамент, на нея й остават точно 167 стотинки или малко повече от цената на билет за градския транспорт.
