Ваканция при баба и дядо. Ваканция за лятно училище. Възможностите, разбира се, са много. Това, което е важно да се знае е, че детето трябва да има право на избор.
„Научете се не само да изслушвате детето си, но и да чувате това, което то ви казва. Само така и вие ще бъдете чути“, съветва психологът Боряна Николова.
Как да организираме летния отдих на детето по начин, който да бъде приятен и полезен за него, а и за цялото семейство? Как да подготвим баба и дядо за дните, през които внучето им ще остане при тях и ще се радва на грижите им? Как да нпаравим най-добрия избор, ако искаме например детето ни да замине на лятна езикова ваканция? Ето какво препоръча пред Redmedia Боряна Николова.
Г-жо Николова, темата за доброто прекарване на времето през лятната ваканция със сигурност вълнува много родители. Моля Ви за професионално мнение – какво трябва да имаме предвид, когато ни се налага да изпратим децата при баба и дядо? Със сигурност и възрастните, както и децата, имат някакво необходимост от предварителна настройка – как може да бъде постигната оптимално тя?
- Промяната в отношенията ни с близките и роднините през последните години е голяма. Изменението е по посока на отдалечаване, т.е. сепариране и отстояване на личното пространство на различните поколения в семейството. В близкото минало бабата и дядото активно участваха във възпитанието и отглеждането на децата в семейството. Това бе и една от причините децата да ги възприемат като неделима част от постоянното обкръжение значими възрастни. В съвременния вариант това не е точно така. Младите родители правят всичко възможно сами да отглеждат децата си и включването на баба и дядо е, ако не изключително рядко, то поне със сигурност не съдържа съжителство с тях. Това са и причините, поради които е необходима подготовка както на децата, така и на родителите, за пълноценното взаимодействие помежду им през определени месеци в годината - обикновено през лятото.
От изключително значение е прекараното с баба и дядо време да е по „взаимно съгласие“. Това е гаранция, че и двете страни ще дадат максимума от себе си, за да е приятно и без сътресения пребиваването в тези временни, но нови условия и за двете страни. Като един по-специфичен момент ще откроя ролята на децата. Тя има много съществено значение за собствената им подготовка, но и за подготовката на родителите и близките. Добър подход би бил да предоставите възможност на избор за „личен багаж“ на детето си, тъй като неговите добре познати и любими вещи като част от новата обстановка при баба и дядо, ще улесняват процеса на свикване.
Също така се замислете над това доколко детето ви е общувало и познава баба си и дядо си преди големия престой. Ако срещите им преди това са били редки и кратки, то по-трудно ще се адаптира за дългото гостуване. В този случай е добре родителите да останат ден-два с децата си, за да могат да им „съдействат“ в опознаването на обстановката и новите за тях близки и значими възрастни.
А може би и двамата възрастни се нуждаят от адаптация. Какво може да се направи за тях, така, че престоят на внуците им да бъде приятен и пълноценен?
- Да, това е и един много подходящ момент за конкретизиране и „упътване“ на бабата и дядото по отношение на стила на възпитание, който ще трябва да поддържат. В същото време не трябва да се пренебрегват на пръв поглед елементарни, но много важни детайли - хигиенни навици на децата, режим на почивка, обучение и игра. Възрастните хора, които ще останат с внуците си, трябва да са добре информирани по тези въпроси, трябва да познават и всички онези дребни, малки подробности за нещата, които детето харесва, както и за нещата, които то не харесва – не става въпрос за капризи, а за дадености и те също трябва да се познават.
Каква е психологическа полза за детето от този подход?
- Има полза от тези усилия, от тази подготовка и това трябва да е ясно за всички, за цялото семейство. Ако детето ви има възможност да стане пряк наблюдател на вашите отношения с по-възрастните ви близки, това ще му даде възможност да ги види като значими в живота му. Ще го приучи на уважение и зачитане на навиците и особеностите на различните поколения.
Още преди заминаването, няма да е излишно на детето да се разказва за мястото и хората, при които то ще гостува. Със сигурност всеки родител притежава „запас” от забавни случки от детството и юношеството си, свързани с конкретните възрастни. В този случай е важно родителите да подбират подходящите случки, за да подготвят детето адекватно. Това е и един добър вариант малчуганът да е наясно не само за позитивните страни, но и за евентуалните затруднения в общуването с баба и дядо – особеностите на характерите им, границите на търпимостта им по отношение на различни поведения и др. Това споделяне, представено под формата на мили спомени, би могло да допълни картината, като в себе си съдържа и различни модели за справяне в по-деликатни ситуации. Нека да му стане ясно, че със сигурност ще получи най-добрите грижи от хора, които са близки на семейството, но също така е важно да се съобразява с порядките в този дом по начина, по който се съобразяват и с него. Това е добър урок по адаптиране и със сигурност, справяйки се с това предизвикателство, печелят всички страни и най-вече подрастващият. Умението за справяне и адаптиране е базово във всеки жизнен път.
Съществува вариант родителите да останат ден-два с децата си, за да могат да им „съдействат“ в опознаването на обстановката и новите за тях близки и значими възрастни. Впрочем, има и случаи, в които контактите „деца - баба и дядо“ са били по-чести и продължителни. Този факт се явява чудесна предпоставка за по-лесна адаптация на малчугана. Искам обаче да подчертая нещо много важно. И в двата случая качественото пригаждане на детето не означава, че с това приключва отговорността на родителите за конкретния период. В света на съвременните технологии не е проблем ежедневното чуване по телефона за разговори, от които детето ще разбере, че не сте го забравили, че се интересувате от него. В същото време ще имате възможност да получите информация по ред важни въпроси – как преминава ваканцията, как се развиват взаимоотношенията с баба и дядо, има ли детето нови приятели, има ли места, събития и случки, които са го развълнували и т.н. И още един съвет - посещавайте детето възможно най-често, макар и за няколко часа.
Ваканцията е и времето на летните училища. Усвояване на езикови знания в чужбина, подготовка и участие в летни олимпиади – това също е често срещана практика напоследък. Какво трябва да знаем, за да се чувстват децата ни максимално комфортно, участвайки в такива прояви, а не да стават жертва на родителски амбиции и увлечения?
- Едва ли има родители, които съзнателно биха направили избор за създаване на дискомфорт на собствените си деца. Съществуват различни възпитателни стилове, но това са хипотетични описания. Не съществува чист, подлежащ на категоризация, вид на подход към децата. По-скоро отношението към детето е синтез от различни видове уклони с преобладаващ определен тип. В тази връзка, темата за децата като жертви на родителски амбиции и увлечения, е изключително многопластова и изисква по-детайлно разглеждане на различни вариации. Най-общо казано, ключът към душевния комфорт на детето в различни ситуации, включително и адаптирането към нови позиции и дестинации, е общуването. Говоря за адекватното общуване – детето трябва да бъде не само изслушвано, но и чуто. Това е начинът то да се научи да чува и вас самите. Налична ли е тази основна предпоставка, бъдете сигурни, че сте на прав път.
И все пак, ако трябва да дадете някои препоръки, на какво бихте наблегнали?
- Ето няколко правила, които биха улеснили вас и детето ви при избор на учебни занимания по време на ваканцията. Когато вие и детето се колебаете между различни приемливи варианти, превърнете избора в игра – например, можете да приготвите билетчета и да теглите томбола или пък да решите проблема по подобен забавен начин - с „камък, ножица, хартия“. Ако детето ви безсмислено упорства и отхвърля участието си в различни образователни програми по време на ваканцията, не го притискайте като му отвръщате с подобно поведение. Най-напред се погрижете да му представите различни варианти, а след това спокойно и ясно му обяснете, че има право на избор. Но неговият избор не се състои в това дали ще посещава конкретни прояви, а коя от тях ще избере. По този начин детето ще добие чувството за контрол над ситуацията. Старайте се да представяте подобно изживяване като привлекателно, но не се увличайте. Изтъквайте тези позитивни страни, които са реално такива и след осъществяване на програмите, детето действително ще ги е видяло, ще ги е усетило. Това е важно за укрепване на чувството за сигурност у него. Например: „Това лятно училище ще ти хареса, защото ще бъдете на различни места и това ще ти помогне да видиш и опознаеш природата на родината. Освен това със сигурност ще ти е полезно и за уроците по родинознание през следващата учебна година. Да не забравяме, че там ще срещнеш и много нови хора. Знаеш ли, може пък точно там да намериш още един добър приятел/приятелка!? И мисля, че тъкмо това ще е мястото, където ще можеш да впечатлиш всички със свиренето си на китара. Трябва да я вземеш с теб!“. Ако детето ви се притеснява от запознанствата с нови хора, бихте могли да отделите време и да му покажете някои от игрите, които биха забавлявали и ангажирали група деца (криеница, народна топка, „оракуле-боракуле“, дама и др.) и които биха били добър вариант за физическа активност и общуване едновременно. Това ще улесни комуникацията между него и другите деца. Интересувайте се от детето си по начин, по който то ще разбере, че е важно за вас. Обяснете му, че за вас е от изключително значение да се чувате ежедневно, за да можете да си разказвате преживяванията – то на вас и вие на него. По този начин ще укрепите чувството му за принадлежност и ще подпомогнете умението за адаптиране в нови сфери и ситуации. Също така ще успеете да разберете как то се справя, като в същото време го правите съпричастно, за да се усеща то като неделима част от близките и семейството му, макар и на разстояние от него. Насочете вниманието му към емоционално – положителните изживявания, които му предстоят. Например, бихте могли да му направите специален подарък под формата на дневник с ключалка, за да може да рисува или да записва впечатленията си. Това е идеален начин детето да изразходва психично напрежение и в същото време да изживява положителни емоции. Когато го изпращате, го уверете, че го обичате и че ще ви липсва, но че се радвате за него и за това, че вече пораства, като се учи да се грижи само за себе си. По този начин му давате пример за носене на отговорност и в същото време за уважение на личното. Не крийте радостта и възхищението си от това, че го виждате и че се е справило само с тoooлкова голяма работа! При посрещането на детето си не спирайте да демонстрирате заинтересованост, за да се чувства то сигурно, обичано и обгрижено.
Ако вие и детето ви се справите веднъж с това предизвикателство успешно, бъдете сигурни, че следващите пъти ще са придружени от по-малко сътресения и трудности. Добър подход за подготвяне на почвата за следващия път е още при първите разкази на детето при прибирането му да го изчакате то само да ви разкаже случка, която му е донесла радост и удоволствие. Между другото съвсем леко вметнете, че догодина сигурно лятото за него ще бъде още по-интересно и забавно. Това ще донесе спокойствие и за вас, както и увереност за цялото семейство.
Невена ПОПОВА
