Продължаваме темата за алтернативните методи за разрешаване на конфликти като един от най-важните начини за подобряване на средата, в която пациентите се лекуват, а лекари, акушерки и медицински сестри предоставят медицинска помощ.

Поредното лице на "Седмицата на пациентската безопасност" (12-18 март), което гостува в блога на специалиста по медицинско право Мария Шаркова, е юристът Биляна Гяурова-Вегертсегер. В своя анализ тя разказва за алтернативните методи за разрешаване на конфликти в болниците и по-конкретно как, при вече възникнали спорове, включително такива за допусната медицинска грешка, може да се възстанови връзката между спорещите страни.

Redmedia е медиен партньор на инициативата.

Медиацията най-общо казано е процес, при който се подобрява комуникацията между страните. Често, когато между двама души или между човек и учреждение или между група от хора възникне конфликт, основната причина за това е нарушеното общуване. Получава се ситуация на „загубени в превода” – хората си говорят, но не се чуват и това задълбочава конфликта. Процедурата по медиация се опитва да поправи този проблем като дава възможност на страните сами да поемат отговорност за спора си и сами да намерят най-правилния път за неговото разрешаване.

Медиацията е доброволна – никой не може да бъде заставен да участва против волята си; тя има поверителен характер, което дава спокойствие на страните и увереността, че споделената информация няма да стане публично достояние. Тя е гъвкава и ако се проведе в рамките на вече образувано дело, давността спира да тече докато трае процедурата по медиация. Може би най-важното й предимство е, че тя е насочена към бъдещето. Изследвайки същината на конфликта между страните, тя го Разрешава /а не Решава/ по начин, който заздравя за в бъдеще отношенията им. Медиаторът не налага решение, а работи заедно със страните, за да могат те да го намерят и това е тяхната справедливост.

Много съществена мотивация за използването на медиацията, освен изброените по-горе предимства, е и нейната бързина и достъпност – тя е много по-евтина от съдебния процес. Това важи с особена сила за САЩ, които са известни с това, че правораздаването там е скъпо, но с всяка изминала година гражданските дела се увеличават. Така например за 2015 година са били образувани 48 милиона нови граждански дела. Цената на един граждански процес варира между 43 и 122 хиляди долара като тя е най-висока при делата за лекарска небрежност. Парите похарчени за съдебни разноски и адвокатски хонорари възлизат на колосалната сума от 4.8 трилиона долара! При тази статистика е повече от ясно, че САЩ са и държавата, в която алтернативните способи за разрешаване на спорове са с най-високо приложение. И наистина – 95% от всички заведени граждански искове никога не стигат до съдебната зала. Това означава, че 45 600 000 граждански спора се разрешават чрез използане на целия спектър от алтернативни методи.

Все повече медиацията си пробива път и в сферата на здравеопазването. Причината за това е, че в рамките на процедурата по медиация, за разлика от съдебния процес, се работи с емоциите на страните. Безспорно е, че когато има конфликти свързани с нашето здраве или това на наши близки, емоциите са интензивни и многообразни. Нещо повече, при такъв вид спорове става въпрос и за сигурността на пациента и избягването на евентуални лекарски грешки или противоречиви събития свързани най-вече с поставянето на първоначалната диагноза.

Допълнителни ползи за използването на медиация в здравеопазването са поверителността на процедурата и личното участие – в конкретния случай това на пациента и хора от неговото/нейното семейство и на лекуващия лекар. В рамките на една съдебна процедура това е невъзможно, а при медиацията самата обстановка и участието на трето неутрално лице /медиатора/ създават необходимата спокойна атмосфера, в която могат да бъдат обсъдени конфликтните въпроси.

Често именно в хода на медиацията пациент и близки могат за първи път да научат какво точно се е случило и да разберат сложността и несигурността на медицинската грижа. Освен това, пациентите и техните близки имат очакване за едно съвсем човешко отношение, а това означава и извинение за грешката или противоречивото тълкуване на симптоми. Лекарите също имат желание да се извинят, но не го правят от страх, че извинението може да се изтълкува като признаване на грешката /в негативния смисъл на този израз/.

Специалните умения, с които боравят медиаторите позволяват изграждането на среда, в която се подкрепя позитивното споделяне, емоциите се вентилират и се работи в посока разрешаване на проблема по начин, който да удовлетворява и двете страни. И най-важното – гледа се напред.

В сферата на здравеопазването, а и в други обществени и бизнес сфери, където се работи с много хора и има комплексни нива на вземане на решение, е необходимо да се отдели специално внимание на разработването/дизайна на цялостна система за разрешаване на спорове. Подобни системи обикновено са разделени на три основни процеса – превенция, управление и разрешаване.

С целия анализ на Биляна Гяурова-Вегертсегер можете да се запознаете в блога на адвокат Мария Шаркова ТУК.