България е част от проекта MEGA (Million European Genome Alliance), който е фокусиран върху събирането на един милион генома в рамките на Европейския съюз до 2022 г. Той бе представен по време на BIOTECH ATELIER, което се проведе за втора поредна година в София. Лектори на форума в „София Тех Парк” бяха 48 водещи експерти от цял свят – предприемачи, бизнеслидери, визионери, футуристи, инвеститори, професионалисти и експерти, работещи в областта на биотехнологиите и информационните технологии.
Целта на проекта MEGA е да се осигури достъп и обмяна на генетични данни в мащабна платформа, чрез която да се откриват клинично значими изменения на гените. Датският експерт Боги Елиесен от Копенхагския институт по прогностични проучвания обясни:
„България е част в този проект с още 21 европейски страни. Той цели да се създаде във всяка държава база геномни данни. Чрез сътрудничеството и партньорство между всички страни общата база данни ще помогне за превенцията и лечението на много социалнозначими заболявания. В момента България все още не разполага със своя база от геномни данни, докато в Англия има такава, изградена на базата на геномна информация от 100 000 души. Дания, Финландия, Шотландия и Франция също имат голям напредък. В момента организации в Европа работят по трансгранични клинични изследвания чрез тази база от геномни данни”.
На BIOTECH ATELIER се обсъди също как България да използва това познание и опит за превенцията и ранната диагностика на редица заболявания.
„На фокус в тазгодишното издание бяха клетъчните и генните терапии или така наречените „авангардни терапии”, с които медицината започва да излекува, а не само да лекува болести. Това са не просто лекарства, а цели комплекси технологии, включващи и трансплантационни техники. Проблемът е, че е затруднен достъпът на пациентите до тези иновативни терапии”, обясни д-р Борислав Борисов – един от идеолозите и организаторите на BIOTECH ATELIER 2.0.
„Трябва да се намери решение тези иновативни терапии да бъдат достъпни, тъй като са без алтернатива и не могат да бъдат заменени от конвенционалните такива. Това е ново поколение, това е нов свят медицина“, допълни д-р Борисов.
Огромен интерес предизвикаха и други две теми: ролята на изкуствения интелект и на съвременните технологии в медицината.
Горещо дискутирана бе темата за съвременното партньорство между индустрията, академичните среди, пациентите и държавните институции. Наложи се идеята за „предконкурентно сътрудничество” – нов модел, при който не всеки да действа в своя коридор, а да се съберат различните заинтересовани страни и да потърсят заедно общо решение, включително и финансиране, което ще спести загуба на много време и средства. Тайната на успеха в съвременните биотехнологии се крие в изместване на фокуса от конкуренция към колаборация и сътрудничество и към прилагане на мултидисциплинарен подход, обясняват организаторите. Бяха представени примери за имплементиране на съвременните технологии в здравеопазването, наблягайки на факта, че дигитализацията и изкуственият интелект не целят изместване на човека и неговия разум, а допълването и подпомагането му.
