Българската болнична асоциация (ББА) от скоро има нов председател – Андрей Марков. Той е мениджър и администратор в здравеопазването с повече от 30-годишен опит. Марков е съосновател и управител на Сити Клиник – Сърдечно-съдов център. Преди това е изпълнителен директор на Юнайтед Медикал, първият частен интегриран доставчик на медицински услуги в България. Работил е като финансов и административен директор на Университетска болница „Св. Екатерина“ в продължение на 13 години и на Националния център по сърдечно-съдови заболявания - в продължение на 6 години.
Андрей Марков е магистър по бизнес администрация и мениджмънт от УНСС и е бакалавър по медицина. Той е специализирал в Института по международно здраве в Мичиганския държавен университет в САЩ и има множество специализации по Здравно управление и администрация.
За Redmedia Андрей Марков отговори на въпроси по проблемите на здравеопазването и в частност – на болничната помощ у нас, както и по темата за развитието на ББА като организация, обединяваща няколко от най-големите български болници.
Г-н Марков, поемате ръководството на Българска болнична асоциация (ББА) в момент, в който за пореден път има напрежение, свързано с финансирането на дейността на болниците, неразплатена надлимитна дейност и ограничения, пред които са изправени те. Какви ще бъдат първите стъпки, които ще предприемете, за да се намери изход от тази ситуация?
- Въпросът е с повишена сложност. Той е в дневния ред на обществеността ни от 20 и повече години от времето, когато стартира промяната в нашата здравна система. Като че ли въпросите, които трябва да бъдат решавани не стават по-малко, а все повече и повече се увеличават и единствената причина според мен е липсата на развитие, приемственост и стратегия, която да бъде еднакво добре приета от всички политически сили. За жалост, пак стигаме до политическата воля на управляващите, които и да са те. Липсата на доказаната необходимост от промяна в тази система или на единомислие да се дефинират основните проблеми и да се търси изход, е този момент, който предстои да бъде дискутиран и търсен постоянно и в дейността на ББА. Едва ли има или ще има нещо ново от тази гледна точка в бъдещите планове. Без съмнение, основният въпрос остава финансирането на здравеопазването в България, тъй като виждаме, че сегашната практика не удовлетворява нито пациентите, нито лекарите. Имаме какво добро да кажем за цялата тази сфера, но като че ли повечето проблеми, които напоследък се трупат, представят една картина, която не удовлетворява нито една от страните. Ето защо финансирането на здравеопазването е един от въпросите, които никога няма да излязат от дневния ред в системата. Останалите теми засягат демонополизация на касата, развиване на допълнителни стълбове или повишаване на процента на вноската за здраве. Необходима е промяна на структурите, които участват или управляват процесите в сферата. В настоящия момент законодателството определя само една съсловна организация, която в никакъв случай не може да представлява интересите на всички професионалисти. Цялата картина обаче е далеч по-сложна и се нуждае от допълнително дефиниране и търсене на възможности за действия и решаване на проблемите.
Без съмнение, едно от първите действия на асоциацията ще бъде все по-активното и широко участие на повече лечебни заведения в обединения на структури. Една от целите на ББА е обединение на принципа на асоциирането, за да се аргументират и предлагат решения за цялата здравна система. Това е цел, която стои от създаването на първата асоциация. А типично по български, сега у нас съществуват 4 или 5. Тяхното мнение по основни въпроси е съвсем нормално често пъти да бъде различно, но като че ли общите интереси на лечебните заведения са доста повече от различията. Обединение е необходимо под каквато и да е форма. Казвам го, защото съм далеч от мисълта, че можем всички да членуваме в една единствена асоциация. В нашите очи дори едно минимално различие може, в зависимост от гледната точка, да се окаже толкова огромно, че никога да не стигнем до обединение. Формата на единни действия ще търсим в нашата практика. Действия, определени от присъствието ни по едно и също време, всички заедно, в инициативи, чрез които да представим вижданията на лечебните заведения за това какво би могло да се промени в нашата система на здравеопазване. Тук става дума не само на болничната помощ, защото ние сме взаимозависими с поведението на всички участници в организацията на здравеопазването. Ако лечебните заведения са една немалка страна, то общопрактикуващите лекари, например, са много сериозен участник, който не бива в никакъв случай да бъде подценяван.
Желанието за обединени действия е формата, предлагана от ББА, а именно - съвместно участие в активности, представящи потребностите на системата и най-важната страна в системата - пациентите. Трудно е да осъществим тази колаборация, но видяхме, че вече не е невъзможно. Имахме няколко срещи през последната година, включително и в началото на 2017, резултатите от които са приети добре и от политическите сили, т.е. отдава се дължимото на мнението на тези специалисти, тъй като те са основната част и гръбнакът на цялата система. В началото на октомври ще уточним и следващото мероприятие, което трябва да обедини усилията на лечебните заведения в анализа на тази система и предложенията за това как да се излезе от тежкото състояние, което ни ограничава.
Мога още дълго да продължа с темата какво се очаква да направим, това ще бъде процес, който ще отнеме време, усилия на всички ни, не само в настоящия момент и не само тази година. Ние ще продължим да бъдем активни, за да можем да търсим изход от положението, в което се намираме.
Ще предлагат ли болниците, членуващи в асоциацията, по-достъпни услуги за хората, които живеят в отдалечените райони на страната?
- Много добър въпрос. Сигурно имате информация, ако нямате, сега ще ви дам такава. Много лечебни заведения, не от вчера и не от сега, провеждат мероприятия в отдалечени места на страната. Те го правят, естествено, с цел популяризиране на практиките си, осъществавяйки синергия в усилията си. Това отговаря на интересите на местните общности и на общинските ръководства, които съдействат на лечебните заведения да организират подобни инициативи, тъй като без да има домакин, без да има участници на място те не биха могли да се провеждат. Аз веднага ще дам пример за Кардиологичната болница на Аджибадем Сити Клиник. През миналата седмица бяхме в района на село Венец – община, която обединява 13 населени места. Давам този пример, защото той е най-пресен и защото бяхме зарадвани от изключително добро приемане от страна на хората в региона. Свършихме добра работа за тях и това не може да не ни радва. Освен това, и консултациите, и прегледите бяха напълно безплатни. Това се прави не от вчера и не само от тази болница. Нашата практика е започнала, или поне моята, още от времето на проф. Александър Чирков, който според мен промени здравеопазването в България. В онези далечни времена посещавахме Русе, Силистра и други населени места в областта с помощта на местните власти и със съдействие от всички участници в процеса. Така улесняваме достъпа на пациентите с на пръв поглед странно изглеждащи безплатни прегледи и консултации, но такива винаги се налагат по много причини. Когато има интерес и когато реализицията решава много проблеми, тогава интересите на отделните участници са защитени и дейността отговаря на интересите на потребителите. Ние много пъти критикуваме различни организации, че посещават малки населени места с автобуси и транспортни средства с цел да организират посещенията на гражданите от тези населени места в големи медицински центрове. На пръв поглед изглежда прекалено комерсиално това действие, и има данни, че се случват такива практики, но в същото време нека да си кажем, че много хора от тези малки населени места никога не биха отишли на лекар и не биха могли да си позволят достъпа до специалист в големия град. Когато анализираме внимателно ситуацията, виждаме, че в крайна сметка ефектът за местните общности е налице. Много хора не знаят дали имат някакъв проблем. Организирайки профилактични мероприятия, се отсяват случаите, които имат своя смисъл да бъдат решавани на подходящите места – специализирани или многопрофилни болници или болници с определена практика, която отговаря на здравните потребности на жителите. Да, системата ни е твърде дефицитна. Ние говорим за това и стана дума и днес в един разговор, че достъпът до лекар, до добри специалисти в България е много лесен. В същото време, когато огледаме страната и отдалечените и малки населени места, ще разберем, че всъщност това въобще не отговаря на истината. И по този показател България до 1990 г. е един от лидерите - далеч преди Сърбия, Македония, Румъния, Молдова, Албания. Но ние отстъпихме лидерството си. Тези страни в момента са преди нас. Трагичен резултат, както и подходът за определяне на финансиране на системата. Начинът, по който ние работим, не е добър за нашето население, не е добър за гражданите на България. Избирателното организиране на практики само в големите градове, с наречените университетски болници, не е решаване на здравните проблеми на населението, поради причините, които изброих. Цялостно трябва да бъде разглеждан проблемът с достъпа на пациенти и той да бъде решаван не на парче и не само с университетските болници или само със спешни медицински центрове. Подходът трябва да е комплексен - малко банална дума, но това е определението и друго няма.
Като говорим за други страни, нека Ви попитам, ще се работи ли в посока на развитие на медицински туризъм, т.е. ще станат ли тези лечебни заведения база за прием на пациенти от други стани, въпреки, че имат добър достъп до медицински услуги?
- Усилията ще бъдат и в тази посока, но нека да не забравяме, че ние сме много, много изостанали вече, за да можем да сме атрактивни и да можем наистина да успеем да привлечем пациенти за медицински туризъм. Това е самата истина – огромно желание, добра медицинска практика, добри лекари, вече и добре оборудвани бази. Твърде сме изостанали обаче в цялостната организация на този процес и сървисът, който е необходим за подобно действие и осигуряване на такива пациенти. Не че е трудно, ние може би ще наваксаме някога, но ако се опитаме да видим какво би ни предложило обозримото бъдеще, аз лично считам, че ще имаме доста трудности, ако не полагаме усилия, за да привличаме наистина такива пациенти.
Искам да подчертая обаче, че България има огромни ресурси и много предимства, които биха могли да доведат пациенти или хора, които имат нужда да получават медицинска помощ в България, но в частта балнео- и санаториално лечение и рехабилитация. България е една от най-богатите на минерални води страни в Европа. Интересното е, че това са разнообразни по своя състав минерални води. Ако търсим първото място, то определено Исландия е първенец по обем минерални води и минерални източници, но там пък те са с много ограничен състав и от един и същи вид. Докато в България минералните води са с много разнообразно минерално съдържание и могат да бъдат полезни за повлияването на най-различни заболявания. Факт е, че от древни времена България се е славела като санаториума на Европа. По време на Римската империя тук са били изградени най-големия брой места за балнеолечение, свързани с използване на минералните и физикални ресурси на страната. За мен това е следващото Елдорадо и следващата възможност да се осигуряват добри доходи. Така може да се осъществява медицински туризъм далеч по-активно, отколкото ако се опитваме да правим нещо свързано с хирургични или терапевтични практики.
Няма да се отказваме в никакъв случай, ще се опитаме да компенсираме изоставането, за да може при следващи срещи и разговори да отчетем, че това се случва. Тогава, когато ние разберем, че имаме условия и вярваме, че имаме напредък да привлечем такива пациенти, ще бъде по-лесно то да се осъществи. В момента ще срещнем доста песимизъм и доста ограничения.
Да, доброто развитие на някои специалности в България, би могло и води епизодично до посещение на здравни туристи, но те все още не са поток пациенти, както в страните около нас. Когато говорим за сърдечно-съдови заболявания, Чехия - е страната за пример. Тя разви изключително много кардиологията и кардиохирургията и се ползва в момента с добро име в цяла Европа. Най-интересното е, че нашите кардиология и кардиохирургия не отстъпват на европейските практики и норми и отговаряме на всички изисквания. Както споделих, обаче, не сме структурирани с подобна насоченост. Мислим, че искаме, но нямаме практически действия, за да може това да се случи.
Кои ще бъдат Вашите приоритети като председател и мениджър с немалък опит в системата?
- Основната тема и въпрос като акцент в действията ми, както като на председател на ББА, така и като на човек, който се занимава с управление на лечебно заведение, е търсенето на начин за подобряването на финансирането на системата. Ние загубихме ключа за решаване на този проблем. Ние не можем да затворим вратата на контрола, който е изключително важен момент по отношение на отчетността на средствата в нашата система на здравеопазване. Т.е. контролът на средствата, които се разходват от НЗОК, е абсурдно да си мислим, че може да бъде възстановен или да бъде подобрен, ако продължаваме по сегашния начин. Според мен няма никакъв шанс той да бъде възстановен или оптимизиран по начина, по който работим в момента. Като че ли единствената възможност е да се въведат диагностично-свързаните групи, за да се отдели мисленето на медицинските специалисти как да бъде отчетен даден случай, за да е по-добре финансиран.
Естествено, другият момент, а именно доразвиването на втори и трети стълб на осигуряването, също биха повлияли, тъй като всички много добре знаем, че фондовата организация на застраховане е далеч по-добре контролираща в сравнение с тази на НЗОК или „Медицински одит“. Свидетели сме и познаваме много фондове, при които всеки разход се преценява по 10 пъти преди да бъде отпуснат и възстановен. Не мисля, че при всички случаи това трябва да стане основен подход, но до 30% от системата на финансиране на нашето здравеопазване е препоръчително. Така е в Германия, Франция и по-голямата част от Европа. То е свързано с дефиниране на основните стълбове, които НЗОК би могла да определи като най-важни за покриване и от страна на задължителното здравно осигуряване - основните заболявания, основните дейности, които биха били задължително обезпечавани. Всичко, което може, би следвало да излезе извън сегашната задължителна система. А знаем, че там има много резерви. В момента поради различни причини, свързани с нашите характерови особености, с нашия манталитет на балканци, всички се опитваме да влезем в една единствена система и тя да финансира от начало до край цялостната ни дейност. Това не е възможно. Нека да знаем и да си го кажем, защото ние консумираме негативите на тези решения сега – постоянно увеличаване и разширяване на кръга на финансираните дейности, а на практика всичко се случва за сметка на понижаване на качеството на медицинските услуги.
Невена ПОПОВА
