Още статии
по темата
Мария Шаркова е адвокат с 8-годишна практика, понастоящем директор на Национален консултативен център по медицинско право и адвокат на УМБАЛ "Св. Георги", Пловдив. През 2016 г. придобива специализация в областта на медицинското право, общественото здраве и здравните политики по програма "Фулбрайт" в университета Емори, САЩ. Има също и специализация за разрешаване на конфликти и медиация в здравеопазването към Центъра за разрешаване на конфликти в здравеопазването в Мемфис, както стаж в Правната програма на американския Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC).
По повод Седмицата на пациентската безопасност, която се отбелязва в САЩ и много държави по света в периода 12-18 март, Мария Шаркова стартира инициатива за популяризиране на темата и у нас. Всеки ден, считано от неделя - 12 март, тя ще публикува в своя блог полезна информация и интервюта с международни експерти, посветени на лекарските грешки и безопасността на пациентите.
Redmedia ще бъде медиен партньор на инициативата и също ще даде гласност на проблемите в тази област. По този повод разговаряхме с Мария Шаркова за лекарските грешки и пациентската безопасност в България.
Адвокат Шаркова, защо е важно да се говори за лекарските грешки?
- Изключително важно е в какъв контекст обсъждаме този проблем. Аз не харесвам “жълтият” начин, съчетан с агресия или укор към лекарското съсловие. Това говорене създава страх у пациентите, води до загуба на доверие, понякога поражда неоправдано насилие и затруднява значително комуникацията между лекари и пациенти.
Трябва да обсъждаме причините за лекарските грешки и да ги приемаме като възможност за подобряване на системата. Проучвания по въпроса на учени от “Джон Хопкинс” сочат, че в повечето случаи грешките не се допускат от лоши хора, а в лоши системи - неадекватна организация, създадени условия за пропуски, слаб контрол, липса на протоколи. Когато допуснатите грешки се обсъждат честно, открито и се анализират в дълбочина, това помага да се отстранят пропуските и да се премахне или минимализира риска. Обратното, ако грешките се прикриват или демонстративно се търсят изкупителни жертви, проблемът се задълбочава.
Признава ли си професионалните грешки българското лекарско съсловие?
- У нас не се говори много за пациентската безопасност. Сред лекарите съществува притеснение и страх, защото в последните години много от тях бяха подложени на линч. Лекарите и болниците се притесняват от последиците върху репутацията си или от съдебни дела. Истината обаче е, че според повечето проучвания (най-актуалното е публикувано в Лансет) пациентите, претърпели вреди по време на лечението, не желаят отмъщение или някаква форма на възмездие, а искат да се уверят, че това няма да се случи на друг. Искат да знаят истината и да получат съчувствие и извинение. Едва на последно място се посочва паричното обезщетение.
В България обаче дори безобидни проблеми като че ли се класифицират като "лекарска грешка"...
- Да, това е друга тенденция, която забелязвам сред пациентите - да си обясняват всичко неприятно, което им се случи в болница, като лекарска грешка. В това число дори лошо или грубо поведение, непредоставяне на ясна и достоверна информация или възникване на усложения след дадена манипулация. Това е напълно нормално явление, защото комуникацията между лекари и пациенти е силно влошена. Например, много редки са случаите, при които преди операция на пациента разбираемо се обясняват рисковете, алтернативите и ползите от предложеното лечение. Пациентът често се възприема като един обект на медицинска грижа, а ние все още не можем да излезем от патриархалния модел и да поставим пациента в центъра на неговото собствено лечение.
Водят ли се много дела за лекарски грешки у нас?
- Точна статистика няма, защото в съдилищата няма регистри конкретно за този вид дела. Аз лично в практиката си като адвокат забелязвам нарастване на броя на делата, особено т.нар. граждански дела, при които не се търси наказателна отговорност, а обезщетение за претърпяните вреди. Пациентите разполагат с повече информация и са много по-активни в последните години.
Напоследък силно популярна е медиацията при разрешаването на съдебни спорове. Практикува ли се при делата между лекари и пациенти?
- Определено. Имах възможност в САЩ да наблюдавам ползата от медиацията и дейността на болничните омбудсмани като резултатите са повече от обнадеждаващи. Делата срещу тези болници намаляват драстично, както и размерите на обезщетенията. Чрез тези алтернативни способи пациентите получават много повече от едно парично обезщетение, те остават с усещането, че са чути, разбрани, че е проявено съчувствие и разбиране към това, което са претърпяли.
Да не забравяме, че пациентът не е просто един неудовлетворен клиент, на който сме продали развалена стока. Засегнато е неговото или на близките му здраве, понякога са инвалидизирани, отчаяни, обидени. От друга страна медиацията помага и на медицинския персонал, който в такива случаи също може да бъде виктимизиран. И не на последно място - този процес помага на мениджърите на лечебните заведения да открият пропуските си и да ги коригират.
По какъв начин полезните практики могат да започнат да се прилагат ефективно и у нас?
- По отношение на реализирането на отговорността на медицинския персонал или лечебни заведения няма необходимост от промяна на закона. Гражданската отговорност се реализира по пътя на деликтната отговорност, а наказателната - чрез съответните състави за причиняване на смърт или телесна повреда по непредпазливост при изпълняване на правнорегламентирана дейност.
Необходимо е обаче възприемането на някои международни понятия: нежелани събития (предотвратими или не), медицински грешки и т.н, които да помогнат за изграждането на система за разпознаване, регистрация и анализ на тези събития. Такива дефиниции съществуват от доста време и са възприети от Института по медицина в САЩ (IOM), Световната здравна организация, NHS (Английската здравна система) и т.н. Няма как да подобрим качеството в здравеопазването и пациентската безопасност, без да имаме конкретни данни, които да анализираме.
За тази цел се нуждаем от цялостна промяна и изграждане на т.нар култура на безопасност. Това означава медицинският персонал да се чувства сигурно при докладване на нежелани събития, да знае, че тази информация ще послужи за подобряване на системата, в която работят и няма да се използва срещу тях.
Слава АНАЧКОВА