Специалистът по медицинско право Мария Шаркова пред Redmedia за изпратеното до народните представители предложение на Районната лекарска колегия в Пловдив (РЛК-Пловдив) всички осигуряващи се на 8% да имат индивидуална партида в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с натрупване, неприкосновеност, право на унаследяване и възможност за преотстъпване на нуждаещи се пациенти.
Доколко осъществима е тази идея в условията на действащата у нас солидарна здравноосигурителна система, при която всички плащаме вноски, а здравна помощ ползват нуждаещите се?
- Струва ми се, че идеята на БЛС най-много се доближава до модела в Сингапур, където съществува смесена система. Част от финансирането на медицинската помощ се осъществява чрез програмата Медисейф, в рамките на която всеки сингапурец внася задължително между 8% и 10,5% от дохода си по специална индивидуална сметка. Тези заделени средства могат да се ползват само за услуги, конкретно предвидени от законодателя, и се разходват лично за осигурения или за неговото семейство и се унаследяват. Разбира се, финансирането на здравната система не се осъществява само чрез Медисейф, като няколко програми взаимно се допълват: има доброволно застраховане, програма за много бедни хора и хора с увреждания, както и директно субсидиране от държавата. Сингапур е пример как с оптимални средства се постига отлично качество, защото е на челните места по качество на медицинската помощ и в същото време на едно от последните места сред богатите държави по разходи за здравеопазване.
С други думи, идеята е осъществима, стига да знаем какво се има предвид под индивидуална партида и как тя ще бъде администрирана: дали ще има индивидуални партиди в НЗОК или те ще постъпват и ще се управляват от други здравноосигурителни дружества; дали НЗОК ще заплаща медицинската помощ до определен размер, а средствата от партидата ще се ползват за доплащане или ще има два пакета, единият от които ще се заплаща по сегашния ред, а другият - от средствата на индивидуалната партида. Възможностите са много.
Крие ли рискове въвеждането на подобна система у нас?
- Недостатъците на всяка система са в детайлите, защото дяволът винаги е скрит там. Засега предложението е в твърде „суров” вид и най-голямата неяснота е как ще се заплаща оказаната медицинска помощ на пациентите, които са изчерпали средствата си по партидата. Следва да се прецени също дали цените на медицинските услуги, заплащани от тези индивидуални партиди, ще бъдат фиксирани или контролирани, дали ще се създадат условия за свободен пазар на здравни услуги или той ще бъде квази-свободен, т.е. с намесата на държавата. Следва да се обмисли и какви механизми за контрол ще бъдат създадени и как пациентът активно ще участва в този контрол.
Бих казала, че до известна степен системата с индивидуални партиди има и дисциплиниращ ефект за осигурените. Например сега, при липсата на достатъчно направления за високоспециализирани медицински изследвания в извънболничната помощ (например ядрено-магнитен резонанс), пациентът се съгласява да бъде хоспитализиран по дадена клинична пътека без да е болен, само за да се възползва от възможността да си направи изследването, без да чака за направлние. Ако част или цялата пътека се заплаща от индивидуалната му партида и струва 800 лева, а стойността на изследването в извънболничната помощ е 400 лева, пациентът ще се замисли дали желае да похарчи двойно повече от наличните си средства по своята партида или да изчака. По този начин ще се ограничи ненужното или прекаленото ползване на медицинска помощ у нас.
Предложението на РЛК-Пловдив касае хората с осигурителна вноска от 8%, но като че ли изключва контингента, осигуряван от държавата (военни, полицаи, безработни, студенти, пенсионери и прочие). Да разбираме ли, че те няма да имат право на индивидуални партиди?
- Към момента държавата нарушава солидарния модел като заплаща здравни осигуровки в по-малък размер за лицата, които сигурява. Тази разлика е за сметка на останалите здравноосигурени лица и за сметка на самата система. В случай че на тази група се спести и възможността да внася средства по своя индивидуална партида, неравенството ще се задълбочи. А кой ще компенсира това?
По света има различни примери, които показват как може да се реализира тази идея и които доказват, че тя работи. Всяка добра идея обаче, ако е реализирана без да бъде добре обмислена и без да се основава на конкретни анализи и на ясна и точна регламентация в закона, се превръща в провал. Ние не можем да си позволим този риск.
Какви са добрите примери за работещи осигурителни системи по света?
- Много са и са различни, но нито една не е съвършена. В Германия, както и в България, е изградена система на принципа на солидарността: всеки заплаща своята здравна осигуровка като процент от дохода си и при необходимост получава медицинската помощ, от която се нуждае, без значение дали е допринесъл с 13 или със 130 лева. Този модел има своята логика: така се осигурява необходимото лечение за всеки пациент, без значение от личния му принос към здравноосигурителната система. В противен случай много пациенти, нуждаещи се от скъпо лечение, нямаше да могат да си го позволят.
Недостатъкът на солидарната система е най-вече усещането на гражданите, че „издържат“ една част от населението, която не плаща или плаща по-малко. Освен това самото здравноосигурено лице няма чувството за изчерпване на средствата, предназначени за неговото лечение, защото те са общи. Така се увеличава желанието за ползване на медицински услуги, а пациентът е по-малко отговорен за своето здраве. Тези средства се превръщат в нещо абстрактно, върху което здравносоигурените лица имат усещането, че не упражняват активен контрол.
Да не би лекарският съюз да визира системата в САЩ?
- Там част от гражданите имат здравни застраховки, а друга част - най-бедните, лицата над 65г. възраст, хората с увреждания, ветераните и други, участват в различни държавни програми (Медикеър, Медикейд, здравната система на ветераните), чрез които се заплаща оказаната им медицинска помощ. Съществуват различни видове застрахователни програми, като почти за всяка услуга има доплащане, а цените в една и съща болница варират според това какъв е източникът на финансиране за конкретния пациент.
Проблемът тук е, че по-бедните получават по-некачествени здравни услуги и здравната помощ за тях е по-недостъпна, защото не могат да си позволят здравна застраховка, а в същото време не са достатъчно бедни или не са достигнали необходимата възраст, за да бъдат включени в някои от държавните програми. Ползата е, че всеки, който има здравна застраховка, се отнася отговорно към средствата, които се разходват, защото те са ограничени и защото има различна степен на самоучастие и доплащане. Освен това пациентите са по-отговорни за личното си здраве: ходят на профилактични прегледи, стараят се да ползват услуги в извънболничната помощ, не ползват спешните отделения безпричинно, защото това ще се отрази на здравната им застраховка и ще увеличи сериозно разходите им.
Всичко това са неща, за които българският пациент дори не се замисля.
Слава АНАЧКОВА