Още статии
по темата
Мария Петрова е лекар и юрист, единственият адвокат у нас и сред малцината в Европа, който има и медицинско образование. Работила е като експерт в Институцията на омбудсмана на Република България и в неправителствения сектор. Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в няколко области - медицинско право, европейско здравно право, здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването, правни аспекти на медицинските/лекарските грешки. В момента управлява кантора, която предоставя правни услуги на лекари, лечебни заведения и пациенти.
Ето какво каза адв. Петрова пред Redmedia във връзка с идеята за падането на бюджетните лимити за някои от болниците в страната и за отменените медицински стандарти.
Адв. Петрова, обсъжда се идеята за обособяване на болнични заведения, които ще работят без лимити. Възможно ли е това от правна гледна точка? Няма ли да се създадат условия за дискриминация между отделните болници – държавни, общински, частни?
- Подобно предложение и идея не ме изненадват. Допускам, че подобни промени могат да се направят, но това не може да се реализира лесно, защото ще трябва да се променят много норми. Въпреки това, не бих искала с думите си да предизвиквам никого, защото в сферата на здравеопазването сме свикнали да виждаме бързи, необмислени, немотивирани, но за сметка на това мащабни промени. Хората, които споделят подобен род идеи имат своите аргументи за това, но според мен те нямат цялостна визия. Промените в нормативната уредба следва да бъдат „от общото към частното“, а не обратно. Не може да решаваме проблеми, породени от лош мениджмънт, било на ниво държава, било на ниво лечебно заведение, само и единствено с нормативни промени. Да, финансирането е проблем в здравеопазването. Имаме проблем, както в набирането, така и в разходването на средствата. За добро здравеопазване трябва добро финансиране, добро управление и работещи закони, които да регламентират всичко това, включително и контрола – нещо, което в момента доста се губи.
Смея да твърдя обаче, че и към момента лечебните заведения не работят при равнопоставени условия, ако под „дискриминация“ визирате това. Притеснително е, ако изгубим „държавното“ участие в здравеопазването. Ако политиката продължава в тази посока, държавните, общинските, областните болници ще продължат да страдат. Ако приемем, че здравеопазването е бизнес, трябва държавата да реши, дали иска да участва в него, как ще го управлява и ще успее ли да го финансира. В момента има голям дисбаланс между условията на работа на частните и „държавните“ (държавни, общински, областни) болници. Голяма част от тях се финансират от НЗОК, но едните могат свободно да управляват бизнеса си, докато на другите се налагат все повече „лимити“ и рестрикции.
За мен като адвокат е по-важно какво държавата ще гарантира на лекарите, като възможност за професионална реализация и спокойна работна среда, и на пациентите като своевременно, достъпно и адекватно здравеопазване.
Известно е, че дейността на всички видове лечебни заведения се определя от медицинските стандарти. Факт е обаче и това, че в последните месеци се задържа тенденцията все по-често медицинските стандарти да бъдат отменяни със съдебно решение. За какво говори това?
- Мисля, че с тази тема се спекулира доста. По смисъла на Закона за нормативните актове наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Що се отнася до наредбите, утвърждаващи медицинските стандарти, това е Законът за лечебните заведения. В него чл.6 предвижда: “Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.“ Една от най-честите причини за нормативния хаос и отмяната на медицински стандарти от Върховния административен съд (ВАС) е нарушаването на чл.26 от Закона за нормативните актове, който гласи: „Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.“ Друг съществен пропуск, който бива предпоставка за отмяна на медицински стандарти е неспазването на чл.28 от Закона за нормативните актове, който изисква проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл.20 от същия закон, да се внесат за обсъждане и приемане. За да се приеме, че не липсват мотиви или мотивиран доклад, същите трябва да отговарят на следните изисквания: Мотивите, съответно докладът, трябва да съдържа причините, които налагат приемането на медицинския стандарт; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането й, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Липсата на аргументи и мотивация, по която и да е от гореописаните пет точки, е предпоставка съответният медицински стандарт да бъде отменен.
Оспорването на подзаконови нормативни актове може да се направи от всеки - гражданин, организация или орган, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от действието на акта или за които той поражда задължения. Административно-процесуалният кодекс урежда реда, по който става оспорването, като може да се оспори целия акт или само част от него.
Оспорването на стандартите е административно производство, което касае медицинското право дотолкова, доколкото оспорваните актове, уреждат стандарти в медицината, в това няма нищо специфично.
По-резонен би бил въпросът, защо са опорочени процедурите по приемане на наредбите, с които се утвърждават стандартите, при това до такава степен и толкова често, че да сме изправени пред толкова много дела за оспорване, които имат успех. За мен това е да произвеждаш „нормативен брак“ и въпреки това да упорстваш да ти се плаща и да останеш на работа. Обществото трябва да знае, че плаща скъпо за тези „грешки“ и да търси отговорните за това. Ако ми позволите, за мен това е нормативно кощунство, което говори за три неща: лошо държавно управление, слабо запознато и смирено лекарско съсловие и неангажирано със здравето си общество.
Също така при управлението на министър Москов немалко наредби бяха отменени от съда, заговори се дори за „нормативен хаос“. Как бихте коментирали тази ситуация? Има ли изход от нея и в каква посока трябва да се търсят решения?
- Мисля, че много хора искат да забравят колкото се може по-бързо нормативния хаос по времето на министър Москов. Добрите намерения за реформа постелиха пътя към Ада на нормативния хаос, ако ми позволите тази метафора. Ако трябва да бъдем обективни обаче, този процес започна преди това. Въпреки активността на министър Москов, която беше голяма, но не доведе до постигането на резултати, нормативният хаос в здравеопазването започна много преди неговото управление. Просто имаме кратка памет.
Като специалист по медицинско право, аз мога да коментирам нормативните пропуски, грешки, неточности, мога да посоча празноти, колизии, мога да предложа свои виждания за решение, без да имам претенция те да бъдат изчерпателни или да се явят като панацея на проблемите. Трябва да се търси комплексно решение, но това не може да се случи в общество, което не осъзнава значението на думите здраве, закон, права, задължения, морал. Изходът от ситуацията, в която се намира здравеопазването ни може би се крие в изход от ситуацията, в която е поставено обществото. Ако хората, които имат власт, осъзнаят значимостта си, чрез разум и отговорни постъпки, а гражданите бъдат по-активни, вероятно можем да постигнем по-добри резултати.
Лекарското съсловие страда от факта, че се състои предимно от интелектуалци! Лекарите в България продължават да работят в ужасни условия, включително и нормативни, при това го правят по възможно най-добрия начин, като влагат много воля и търпение. Но само много неразумно общество би разчитало на търпението на някого толкова дълго време!
Думата „реформа“ вече придоби един лош оттенък, особено в здравеопазването. Допуснати бяха грешки, но моето предложение е да спрем да обвиняваме предшествениците и управниците за това, което ни завещават или оставят и да поемем отговорност за това, което ние правим на свой ред днес. Трябват ни добра стратегия, приемственост и последователност.
Невена ПОПОВА