Интервю -

Адв. Мария Шаркова: Проблемите в здравеопазването не са следствие от липсата на санкции в закона
Прочетена: 444 пъти
Снимка: Личен архив

Адв. Мария Шаркова е специалист в областта на медицинското право. Разговорът ни с нея днес е провокиран от предложението на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) в Закона за здравето да бъдат включени текстове, регламентиращи възможността за финансови санкции на пациенти, които не спазват правата на лекарите. Идеята на сдружението е това да бъде реципрочна мярка за аналогичен текст, предложен в законопроекта на здравното министерство. Той предвижда санкции за лекари,  които не спазват правата на пациента. Ето отговорите, които адв. Шаркова даде специално за читателите на Redmedia. 


 

Адв. Шаркова, тези дни станя ясно, че в свое становище НСОПЛБ е предложило в Закона за здравето да бъдат въведени реципрочни санкции за пациенти, които нарушават правата на лекарите. Предложението идва след като здравното министерство включи в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето текст, с който се завишават драстично санкциите за лекари, които нарушават правата на пациентите. Нека първо изясним има ли в нашето законодателство ясна дефиниция на понятията "права на пациента" и "права на лекаря"?

 

- Ако отворим Закона за здравето, ще забележим, че правата на пациента са изброени в един дълъг списък в чл. 86, а тези, касаещи правото на информирано съгласие в чл. 87 и следващите. На фона на тези подробно разписани права на пациента, действително би могло да ни се стори, че има известна диспропорционалност между "права на пациента" и "права на лекаря". Следва да се отбележи, че е нормално законодателят да дава превес на правата на пациента, защото все пак никой не става пациент по желание. 

 

Лекарите обаче също имат права, разписани както в Етичния им кодекс, приет от тяхната съсловна организация (БЛС), така и в различни други закони -  в Кодекса на труда, например. 

 

В Закона за здравето са изброени някои задължения за пациентите, но действително липсват посочени последици при неизпълнението им. Например, посочено е, че пациентът е длъжен да спазва вътрешния ред в лечебните заведения, но не е регламентиран ред, начин, по който лечебното заведение да реагира при неспазването му. Има случаи от моята практика, при които пациентът до такава степен не спазва реда в болницата, че пречи на лечението на другите пациенти и смущава работата в цяло едно отделение. В същото време обаче не може да бъде прекъснато лечението му, защото това би довело до сериозни последици за здравето му. Това е параграф 22. Има и задължения, неспазването на които логично водят до влошаване на здравето на пациента - например неспазване на задължението да съблюдава предписанията на лекаря. В тези случаи "санкцията" може да е сериозна, но тя не е административна. 

 

Има ли място според Вас подобна законодателна промяна и би ли довела тя действително до промяна по същество във взаимоотношенията между лекари и пациенти, които, без да е тайна, не са на висота?

 

- Нека да започна с това, че предвиждането на по-високи санкции в Закона за здравето за нарушаване на отделни норми на този закон е безсмислено, ако няма добър контрол. Моето мнение е, че е необходима по-добра организация на контролната дейност на органите  с такива правомощия. Преди по-малко от два месеца публикувах резултати от моето изследване на дейността на Изпълнителната агенция "Медицински одит" (ИАМО) и се оказа, че близо 70% от наказателните им постановления се отменят от съда. 

 

Що се отнася до промяната във взаимотношенията между лекари и пациенти, това категорично не може да се случи по пътя на репресията: завишаване на санкции, въвеждане на нови и т.н. Много по-добре е да се инвестира в различни по вид обучения и информационни кампании, повишаване на здравната култура сред населението, повишаване на капацитета на лекарите да комуникират с пациентите в трудни ситуации, намаляване на административната тежест върху лекаря, поощряване на различни методи за управление на конфликти в лечебните заведения: например чрез въвеждане на медиация или здравен омбудсман. 

 

И, вместо финал, един по-общ въпрос - санкциите ли са факторът, който може да преобърне тежката ситуация в здравеопазването - фалиращи болници, драстичен недостиг на медицински кадри, фрапиращи регионални диспропорции в осигуреността с лечебни заведения? 

 

- Категорично не. Всички тези недъзи, които изброявате, не са следствие от липса на санкции, а от обстоятелството, че спешно се нуждаем от адекватна промяна на организацията на здравеопазването в България и здравноосигурителния модел. 

 

Невена ПОПОВА





Коментари

март 2024

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития