Починалата преди дни в Плевен родлика повдигна за пореден път темата за родилната помощ у нас и грижите към майките и техните отрочета. Случаят породи не само проверка, но и напрежение между близките на жената и лекарите. Какъв е юридическият прочит на случая? Вижте какво каза адв. Мария Петрова - лекар и юрист, специалист по медицинското право и ръководител на правна кантора в същата област. В разговора ни юристът засегна и темата за липсата на действащи медицински стандарти.
Адв. Петрова, преди дни стана известен трагичен случай на починала родилка в Плевен. Последваха остри реакции от страна на близките, с позиция излезе и Българският лекарски съюз (БЛС). Вашият коментар по случая?
- Преди всичко още веднъж използвам възможността да изразя съболезнования към близките на починалата. Безспорно, случилото се е трагедия за тях, но не бива да се бърза с острите реакции и обвиненията. От медицинска гледна точка не мога да коментирам случая, все още няма данни от аутопсията, а и не съм виждала документите на пациентката. Чуваме откъслечни коментари от близки, техните интерпретации, но обективно още няма някакви резултати. Можем да правим хиляди предположение, но това не ни носи никаква полза.
От юридическа гледна точка обаче ще си позволя коментар по няколко пункта, които аз лично намирам за важни. Първо, защо „здрава“ жена ражда с планово секцио и информирана ли е родилката за рисковете от оперативната интервенция? Второ - реакцията на пиара на болницата. Трето - назначените и провежданите проверки към момента.
На първата точка, се спирам не защото не е право на всяка жена да избере как да роди, а защото тя трябва по достъпен и разбираем за нея начин да бъде писмено информирана за всички рискове, които произтичат от решението ѝ. С други думи, когато жената е запозната с обичайните рискове при нормално раждане и рисковете при оперативно родоразрешение, едва след това може да направи своя информиран избор и да реши, ако няма медицински показания, кое да избере и да плати избор на екип. Много често това не се прави. Не казвам кое е по-добро – нормално или оперативно раждане, еднозначен отговор на такъв въпрос не съществува, но с оглед правата на пациентите е важно те да бъдат информирани за възможностите и рисковете произтичащи от тях, когато има разумна алтернатива. Вярно е, че медиците винаги могат да оправдаят от медицинска гледна точка действията си, понякога дори без да има индикации, но подобно поведение не подобрява здравната ни система. То просто моментно създава комфорт на определени лица.
България поддържа един много висок процент на оперативни раждания, което е притеснително. Изборът на екип е една много сбъркана процедура, която освен да замести ниското финансиране на Нациионалната здравноосигурителна каса, не прави друго. За да избере екип, пациентът трябва да познава лекарите, да знае какви са техните професионални качества и опит в съответната сфера, които да са базирани на нещо по-обективно и различно от просто добри отзиви във форум или медия. Иначе избор на екип няма, има просто изпращане до касата на болницата.
На следващо място намирам за изключително неуместно споделянето на здравна информация, извън предвидените от закона случаи с обществеността. Това нарушава редица нормативни актове. Пиарът на лечебното заведение в този случай, не е медик и това силно си пролича. Част от изказванията бяха некоректни, за което отправям упрек към управата на болницата. Знам, че журналистите могат да бъдат много напористи в такива деликатни ситуации, но законът е закон и следва да се спазва! Не може за да задоволим хорското любопитство да погазваме права на пациентите и техните близки.
От друга страна, бих искала да посъветвам близките на починалата да се въздържат от обвинения, защото докато няма влязла в сила присъда, всеки един от лекарите там е невинен. В случай, че обвиненията на близките не се потвърдят от съда, право на всеки един от лекарите е да търси отговорност за тези думи и обвинения. Имаме достатъчно дела и в тази посока, което разбираемо. Не може само едните да имат права, а другите непрестанно да търпят недоказани или недоказуеми нападки. При такива случаи не бива да се прибързва със заключенията, защото колкото и здрав да е един човек, здравето не е константа, а при всяка една медицинска дейност, макар и сведени до минимални, рискове винаги има, а не винаги зад тях стои виновен.
Що се отнася до проверките, изтече информация, че има нередност в заповедта за командироване на експертите от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО), които провеждат проверката. Ако това е вярно, само по себе си е предпоставка впоследствие техните актове да бъдат порочни и в случай, че се издаде наказателно постановление, същото да бъде отменено по съдебен ред.
В подобни случаи,моето предложение да се въведат така наречените системи за обратна връзка - при които подобни случаи се анонимизират т.е. не се знае кои са лекарите, болницата, пациента, досието съдържа основно медицински данни. След което се представят на специално сформирани за целта мултидисциплинарни екипи, които ги анализират. След анализа екипите могат да разберат има ли пропуски, грешки и какви са причините довели до това. Едва след това се пристъпва към изработване на препоръки и алгоритми за действие, които целят да подобрят практиката в съответната сфера. Това е така наречената „черна кутия“ в здравеопазването. Само по този начин можем да избегнем обвинителното поведение, излишните конфликти, нарушаването на доверието към здравния сектор и реално можем да съобразим в какви условия и при какви изисквания следва да работят медиците. Можем да извлечем поука от случилото се, ако подходим разумно! Дела и обвинения винаги ще има, но те не решават проблемите и не позволяват една допусната грешка или пропуск да не се повтори.
Какви трудности от правен характер са налице, след като в момента няма действащ стандарт по акушерство и гинекология, нито пък в досега действащия стандарт има разписан раздел "фетална медицина"?
- От юридическа гледна точка липсата на стандарт е проблем по няколко причини. Първо, ако няма стандарт, няма как да търси качество. Второ, няма как да бъде осъществена административно наказателна отговорност по чл. 6 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), тъй като няма стандарт, към който нормата препраща. Няма стандарт - няма контрол! Замислете се на кого е изгодно това?! Трето, няма как да бъде реализирана наказателна отговорност по чл. 123 от Наказателния кодекс (НК), който гласи „Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години“. Нормата на чл. 123 от НК е бланкетна и е най-често срещаната при повдигане на обвинение срещу медик при починал пациент. Бланкетният, т.е препращащият характер на тази норма изисква тя да бъде „попълнена“ със съдържание. Най-често това се прави с норми от медицинските стандарти. Липсата на стандарт прави чл. 123 от НК „кух“, респективно, обвинението може много лесно да бъде оборено в съда.
Липсата на норми, които да регулират феталната медицина е много сериозен проблем. Напоследък имаме много дела, при които точно поради липсата на стандарти и контрол от страна на държавата, се раждат деца с увреждания, които са били могли да бъдат пренатално диагностицирани, а част от тях и лекувани. Тези дела следва да покажат острата необходимост от действия на държавата в тази посока. Можем да решим част от проблемите на „системата ни убива“ още на пренатално ниво. Трябва да се мисли в перспектива, как да се избегне или намали рискът от това да се раждат деца с увреждания, а това минава през стандарт по фетална медицина и регулация на професионалната квалификация в тази сфера. Не тайна, че медицинските стандарти не са най-качествените подзаконови нормативни актове, които можем да имаме. От една страна причината е в писането им с цел облагодетелстване на определени интереси, от друга - в ниската правна култура, от трета - в недоброто познаване на процесите в медицината. Това се са все предпоставки да мерим повече количество от колкото качество, респективно - да нямаме добри стандарти
Колко още стандарта са отменени от съда, кои са те? Как това затруднява работата на правораздавателните органи?
- От 47 специалности, по които имахме стандарти, част от които касаещи и денталната медицина, към момента има в сила, ако не се лъжа, 38 наредби. Липсват стандарти по ключови и важни специалности като: акушерство и гинекология, анестезия и интензивно лечение, кардиология, кардиохирургия, неврохирургия, очни болести и др.
Сериозен проблем е, че никога не сме имали реално стандарти, които да измерват качеството на медицинската помощ, във всички нейни аспекти. Няма стандарт за фетална медицина, няма изискване дори за по-специфична квалификация в тази област, а това е много сериозен проблем. Бременните жени са склонни да дават мило и драго за изследвания, но нямат представа кой им ги прави и с каква квалификация е. Тези дейности не се покриват от НЗОК, което означава, че е изгодно повече хора да ги правят, защото така печелят повече.
Никога не сме имали стандарт по естетична дерматология, въпреки огромното развитие на този сектор – поради липсата на стандарт всеки може да поставя филъри, да работи с лазери, което е изключително несериозно и създава редица проблеми, включително и много дела в тази сфера. В областта на денталната медицина също има какво да се желае, например няма стандарт по дентална имплантология. Знаете, че България развива сериозен медицински туризъм по отношение на тази дейност, а нямаме стандарт. Липсата на стандарт от една страна позволя всеки да прави всичко, от друга се явява предпоставка за много порочни практики, пострадали пациенти и заведени дела. Пред контролните органи и съда това е предизвикателство, защото няма как да оценят качеството на медицинската помощ. От липсата на стандарти страдат както добрите лекари, така и пациентите.
Как ще обясните факта, че твърде често се стига до отмяна на стандарти по съдебен ред?
- Обяснявам го с няколко неща. Първо, със слабото познаване на нормативната уредба. Второ, с липсата на капацитет да се изготвят подходящи проектонаредби и трето, с намесата на сериозно лоби, което преследва само и единствено финансови интереси.
Всеки един стандарт може да бъде отменен, тъй като всички следва да се приемат по стриктна процедура разписана в Закона за нормативните актове, но това не се направи. Ако се запознаете със съдебните решения, ще видите че там не се говори за някакви сложни юридически конструкции, а за неспазване на елементарни нормотворчески правила и процедури. Вероятно Ви е направило впечатление, че бяха атакувани стандарти, на които много частни лечебни заведения по една или друга причина не можеха да отговорят. Тези стандарти, които действат в момента, не са останали защото са качествено направени, а защото никой няма финансов интерес те да не бъдат в сила.
Очевидно е, че недоверието на хората към здравеопазната система нараства, особено след такива трагични случаи. Какво трябва да се направи, за да се възстанови то?
- Няма еднозначен отговор на този въпрос, много неща трябва да се направят- комуникация, прозрачност, нормативни и финансови реформи, безкрайно много неща. Но можем да започнем от едно, да подобрим комуникацията, защото тя е в основата на почти всички неясноти, конфликти и спорове. Винаги съм казвала, че лекарите и пациентите са една страна, те не трябва да се противопоставят, а да се борят заедно срещу болестите. Тук огромна роля играят, и медиите, и журналистите. В желание да търсят „сензация“, „рейтинг“,“тираж“ много често са склонни да „яхнат“ човешката мъка и недоволство, и да разпънат на кръст лекарското съсловие, без да имат обективни причини за това. Намесата на Българския лекарски съюз обикновено закъснява, а и не винаги е адекватна. Това поведение поражда огромни проблеми и недоверие, българите не вярват на лекари, на съд, на институции, но са склонни да вярват на всяко гръмко заглавие и всичко написано или казано в медиите, което говори за сериозен обществен проблем.
От друга стана, съм изненадана, че в 21-ви век все още имаме хора, които не смеят да питат лекарите за тяхното лечение, не смеят да поемат отговорност и разчитат изцяло на решенията и мненията на друг. В другата крайност са пациентите, които прекаляват със съветите получени от Интернет и провокират негативна реакция у лекарите. Доверието е двустранен, взаимен процес, гради се бавно, а в условията, в които трябва да се практикува медицина в България, е много по-лесно да се разруши, отколкото да се изгради доверие. Липсата на кадри се отразява на комуникацията, съответно и на доверието. За този проблем нямаме дългосрочна държавна политика. Ако сега проблемът е по-осезаем с професионалистите по здравни грижи до няколко години, ще започне да се усеща и „глад за лекари“. Няма как малкото останали специалисти, които често работят на ръба на бърн аут синдром да комуникират добре и да градят доверие, те са изчерпани – и физически, и психически. Тук е мястото да кажа, че във всеки един стандарт освен минимален брой лекари със съответната специалност трябва да се въведе минимален брой сестри, акушерки и т.н. Само така ще може да се гарантира качествена грижа. Това не се прави, а системата на здравеопазването се върти в един патологичен порочен кръг.
Невена ПОПОВА