С 35% се е увеличила употребата на антибиотици от групата на цефалоспорини III-то поколение в българските болници и по този показател страната ни вече се нарежда на първо място в Европа. Това съобщи на пресконференция днес директорът на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). По неговите думи това са данни от доклад на Европейската агенция за контрол над заболяванията (ECDC), които трябва да бъдат сериозно осмислени, защото последиците от тази свърхупотреба съвсем не са безобидни. Срещата с медиите в НЦЗПБ по традиция се провежда всяка година по време на Европейската седмица за рационална употреба на антибиотиците в навечерието на Европейския ден, посветен на същата тема - 18 ноември.
Цефалоспорините от III поколение се наложиха заради ниската цена, но тази прекомерна употреба на практика води след себе си до тежка резостентност и невъзможност да се овладеят сериозни животозастрашаващи състояния, просто защото антибиотиците вече няма да действат, обясни проф. Кантарджиев. Според него много по-малко се употребяват в практиката вече други също много ефикасни антибиотици от пеницилиновата група и цефалоспорините, добре познати от близкото минало. Пестеното на качествени средства за болнична хигиена и назначаването на евтини антибиотици, водят до вътреболнични инфекции и до повторни рехоспитализации, които имат не само медицински, но и икономически последствия, отбеляза още проф. Кантарджиев.
"България е единствената европейска страна, в която Здравната каса не покрива стойността на антибиотичното лечение в извънболничната помощ. Друг сериозен проблем на това ниво, а и в болниците направо на широкоспектърен антибиотик, без да е направена антибиограма, за да се види кой е причинителят на инфекцията и да се приложи точния антибиотик, на който той е чувствителен. Това също е фактор за появата на антибиотична резистентност", допълни специалистът.
През последната година у нас се наблюдава слабо намаление - под 2%, на употребата на антибиотици от групата на бета-лактамите, макролидите и флуорохинолоните, което не е статистически значимо, но все пак специлистите го отчитат, стана ясно още на пресконференицята днес.
"За съжаление, у нас няма национална програма за рационална употреба на антибиотиците. Независимо, че още през 2016 г. представихме разработен проект, създаден в сътрудничество с водещи експерти на Световната здравна организация, той все още отлежава някъде в Министерството на здравеопазването", каза проф. Тодор Кантарджиев.
По неговите думи това е сериозна пречка за провеждането на системна, ясна и последователна политика в тази област и липсата на реакция от страна на здравното ведомство търпи сериозна критика.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) всяка година в Европа умират 25 000 души след неуспех на приложеното лечение поради антибиотична резистентност. За света броят на починалите по същата причина е 700 000. Прогнозата на СЗО е, че през 2050 г. броят на загубилите живота си заради резистентност към антибиотици ще бъде по-голям от броя на починалите от рак.
Невена ПОПОВА
