Още статии
по темата
България е сред първите три или четири европейски държави, които изразходват най-много средства за тестване на иновативни лекарства. Това обяви Зоя Паунова, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и изпълнителен директор на АстраЗенека България, по време на Третата национална конференция по персонализирана медицина, която се проведе в София.
Близо 70% от инвестициите на фармацевтичната индустрия у нас са насочени към клинични изпитвания на нови молекули, като общата сума възлиза на над 450 млн. лв., допълни Паунова. През 2015 г. в България е имало 497 активни проучвания, като само пет години по-рано броят им е бил почти два пъти по-нисък - общо 289.
Това е неоспоримо доказателство, че в обществото има желание и необходимост принципите на персонализираната медицина да залегнат в бъдещото развитие на здравния сектор в България.
"Индустрията партнира и сътрудничи в този процес, използвайки целия си арсенал и прогреса на технологиите, защото това ще позволи на учените на клетъчно ниво да моделират болестния механизъм за няколко седмици. А не както до момента това се е случвало в продължение на месеци или цели години", отбеляза Зоя Паунова.
По думите й през последните две години има огромен ръст в производителността на световната фармацевтична индустрия, като делът на таргетните терапии непрекъснато се увеличава. От 2014 г. насам Агенцията по храните и лекарствена на САЩ (FDA) е одобрила близо 90 нови молекули, 20% от които са в областта на персонализираната медицина. От всички иновативни терапии пък най-голям дял (близо 40 на сто) от медикаментите атакуват заболявания в областта на хематологията и онкологията.
В Европа вече се отчитат и първите ефекти от въвеждането на иновативни методи на лечение в практиката. За периода 2000 - 2009 г. в 30 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) средно претеглената очаквана продължителност на живота на населението при раждане се е подобрила с 1,74 години. Изчислено е, че иновативните лекарства са допринесли за 73% от това подобрение. Само във Великобритания пък смъртността от рак на белия дроб е намаляла с цели 37%, заради въвеждането на тирозин-кеназните инхибитори от първо и второ поколение, добави Зоя Паунова.
"Предстои този път да бъде извървян и в България. Вече са водени разговори с Министерството на здравеопазването за ускорено одобрение на медикаменти, които се категоризират като пробив в терапията", обяви още председателят на ARPharM.
На този етап всички институции са категорични, че таргетната терапия трябва да присъства в България. Остава да се намери пресечната точка между потребностите на пациентите, интересите на индустрията и финансовите възможности на държавата.
Слава АНАЧКОВА
