"Болниците във Враца и Ловеч са приоритетни. Те са областни болници и задължително трябва да продължат да съществуват. Дали точно в този вид на този етап не мога да отговоря, но основните структуроопределящи клиники и отделения ще продължат да съществуват, защото са единствени на територията на съответната област."

Това увери заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР.

Според зам.-министър Начева принос за сегашното състояние на двете болници има неглижирането на просрочените задължения и на договорите, които са сключени преди няколко години за съвместна дейност в ущърб на държавните болници.

"Трябва да върнем доверието на лекарите от двете болници в системата и мисля, че ще постигнем диалог. Когато им обясним къде са проблемите и как ще ги адресираме, мисля, че ще се успокоят", допълни Начева.

Тя отбеляза още, че държавата е инвестирала в двете лечебни заведения в апаратура и допълни, че е оптимист за намирането на лекари въпреки тежката демографска ситуация.

"Няма как държавата като принципал да инвестира в лечебни заведения, които смята да закрива и които смята за неперспективни", обясни зам.-министърът.  

По нейните думи ръстът в здравеопазването е значим, но на ниво лечебни заведения е много важно какви правила определят техните ръководители за разпределяне на средствата, получавани за извършената и отчетена дейност по линия на НЗОК. Засягайки темата за протеста на медицинските сестри, тя посочи, че Министерството на здравеопазването (МЗ) има добър диалог с тяхната съсловна организация. В по-широк план екипът на министерството мисли и за създаването на дългосрочна стратегия за човешките ресурси в здравеопазването, стана ясно от думите на зам.-министъра.   

"Националната здравна карта е в процес на публично обсъждане, което ще приключи следващата седмица. Министерството на здравеопазването не е взело предвид и не се е вслушало в оценките на консилиумите по места, защото е много трудно да се намери баланс по разчетите в картата", коментира Жени Начева.

„Много трудно е да се постигне баланс между първична и специализирана извънболнична помощ, в рамките на болничната помощ, при толкова много договорни партньори на касата – над 16 000 и над 340 лечебни заведения за болнична помощ, с които касата има договор. Когато специалистите на областно ниво са видели данните, каквито са отчетени от миналата година, а ние сме взели реално отчетена статистическа информация, на някои места може да има неточности, но на други места това е истинската, реална картина на нещата, каквито сме ги констатирали. Ако в дадена област дадено легло се откаже недостатъчно, първо има заделен резерв за легла за спешна медицинска помощ. Освен това многократно подчертахме, че с изключение на интензивните легла се допуска промяна, приемане на пациенти на друг вид легла, ако реални медицински потребности наложат тази необходимост. Националната здравна карта не би следвало да се свежда само до брой легла. Тя е снимка както на настоящите, така и на бъдещите намерения за инвестиции“, посочи зам.-министър Начева.