За добро или за лошо, реформата в спешната помощ напоследък се асоциира с 400 нови линейки и пълни с персонал реновирани Центрове за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Парамедиците и "цветните кодове" са неща, които хората все още не разбират докрай, но е хубаво, че ще ги има, защото "така е в Европа".
Картинката в действителност е малко по-различна и на този етап като че ли се осъзнава единствено от служителите в системата. Истината е, че промяната няма да започне нито с появата на няколко стотин линейки, нито с ремонта и оборудването на няколко десетки сгради. Реформата ще се случи тогава, когато спешните медици получат истински мотив да участват в нея.
Един от проблемите е кадровата криза, провокирана от неадекватното заплащане в системата. Нормално е специалистите, които дават нощни смени, работят под невероятен стрес и въпреки това спасяват човешки животи, да получават заплати няколко пъти над средните в страната. Вместо това едно от малкото неща, които Министерството на здравеопазването успя да направи, е да фиксира най-ниските възнаграждения на 1000 лв. и да обещае допълнително увеличение след време.
"Не знам колко подходът за увеличение на заплатите е правилен в случая. Винаги съм смятал, че заплащането в системата на спешната медицинска помощ в извънболничната част е тотално сгрешена. Там се плаща на калпак и няма значение самият специалист каква работа е свършил", коментира по въпроса пред Redmedia проф. Стоян Миланов, директор на най-голямата спешна болница в страната - "Пирогов", и национален консултант по спешна медицина.
Според него заплащането в сектора трябва да е "за дейност", както е при болниците, като междувременно се стимулира и квалификацията на персонала. По този начин разходите за свършената работя ще бъдат ясни, а спешните медици ще взимат пари за уменията, които притежават.
"В момента се работи с едни щатни бройки, с които много от директорите на центрове за спешна медицинска помощ спекулират. И дори нарочно се отказва работа на специалисти, за да може тези средства да се усвояват под формата на допълнително финансово стмулиране", разкри пороците на системата проф. Миланов.
Ситуацията с парите в спешната помощ допълнително се усложнява от факта, че там на практика няма лимит - колкото хора се обърат към системата, толкова трябва да бъдат обслужени. Населението в страната обаче не е равномерно разпределено, съответно и натоварването в отделните центрове за спешна помощ е различно. В големите градове по традиция потокът от пациенти е по-голям и работата на медиците е повече, докато в селските райони е точно обратното.
"Затова не съм съгласен всички центрове за спешна помощ, независимо от компетентността и натовареността им, да получават еднакво увеличение, тъй като след тва се получават изкривявания. Центрове с много голяма натовареност и с пълна заетост като бройки получават относително по-малко повишаване на възнагражденията от тези, които са по-малко натоварени. Това е несправедливост, която може да бъде преодоляна", допълва директорът на "Пирогов".
Истината е, че всяка реформа започва от хората и онези 160 млн. лв. за линейки, ремонти и оборудване, които чакаме от Европа, могат да потънат в системата, без особен резултат за нуждаещите се от спешна помощ.
Слава АНАЧКОВА
