Тютюнопушенето, генетичната предразположеност и излагането на летливи и токсични вещества стоят в основата на белодробния карцином, който се среща сред все по-млади хора и все по-често отнема живота им. На фона на 4 160 новорегистрирани случаи през 2013 г. у нас, 3 624 са починалите от рак на белия дроб, като над 80% и в двете групи са мъже, сочат данните на Националния раков регистър.
В световен мащаб тенденцията е подобна - през 2015-а са се разболели близо 2 млн. души, от които 1,2 млн. са починали. Ракът на белия дроб е на първо място по смъртност при мъжете с онкологични заболявания и на трето място при жените с диагноза рак.
Обезпокоителната статистика провокира специалисти в бранша да споделят проблемите, с които се сбълскват българските пациенти, за да повишат информираността на цялото общество в месеца за борба срещу коварното заболяване.
Една от основните характеристики на белодробния рак е, че няма ясни симптоми. Самите бели дробове имат големи компенсаторни механизми, които прикриват наличието на тумор.
"В едно от последните проучвания, с които се запознах, пишеше, че от развитието на първите ракови клетки до появата на първите симптоми, които да отведат пациента при лекар, могат да минат 7 години", разказа специалистът по пневмология и фтизиатрия д-р Христо Иванов, началник на Отделението по интервенционална пулмология и бронхология към Военномедицинска академия (ВМА).
В резултат при много голяма част от пациентите туморът се открива в твърде напреднал стадий, когато шансовете за лечение вече са минимални, дори и чрез операция.
Белодробният рак също така е сред най-трудните за диагностициране онкологични заболявания, поради спецификата на бронхите. Те са изключително тънки и чувствителни, поради което взимането на туморен материал за изследване е сложно, а понякога дори не дава резултат.
"Основните изисквания към материала са да съдържа максимално количество туморна тъкан, която да е минимално наранена", обясни бившият национален консултант по патология доц. Анна Михова.
Това означава пробата да е чиста, без кръвонасядания и достатъчно голяма, за да остане материал и за изследване на генетичните мутации на раковите клетки. В противен случай хистохимичната диагностика става изключително сложна, а грешките в нея могат да затруднят в последствие изписането на правилно лечение.
По данни на Националния раков регистър около 30% от случаите у нас остават без хистологична верификация, съответно без възможност за добра терапия.
Един от най-сериозните проблеми у нас е, че точно имунохистохимията като диагностичен метод не се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Изследването остава за сметка или на болниците, или на самите пациенти, ако могат да си го позволят. Проблемът е, че това не само затруднява поставянето на точна диагноза, но изкривява и статистическите данни за заболеваемостта.
"Сами виждате Националният раков регистър какви данни има. Защото статистиката, която идва от диагнозата на белодробен карцином от цялата страна, е грешна. Защото не се прави хистохимия", коментира началникът на клиниката по медицинска онкология във ВМА доц. Жасмина Михайлова.
По думите й изследването е абсолютно задължително, ако страната ни иска да следва европейските практики при лечение на туморите на белия дроб.
Отделно, генетичните тестове се заплащат от фармацевтичните фирми, които разработват новите таргетни терапии в онкологията. В момента у нас има три компании, които покриват разходите на три отделни лаборатории в страната, а пациентите са принудени сами да отнесат материалите за изследване.
"Във ВМА правим хистохимия и получаваме първоначална информация. След което пациентът си взима блокчето и отива в генетична лаборатория, за да направи едното тестване. След което го изпращаме в друга лаборатория - EGFR и ALK са задължителни тестове. И много често блокчето е свършило и ние или оставаме без достатъчно информация, или на пациента трябва да се вземе повторна биопсия", разказа още доц. Михайлова.
Проблемът според нея е, че няма държавна стратегия за съвременна патологична и морфологична диагностика на белодробния карцином. Едно от възможните решения е да се създадат няколко национални лаборатории, в които да се извършват съответните тестове. В противен случай може да се наложи пациентите да ходят в чужбина, за да уточняват диагнозите си и да получат безплатно лечение в България.
