УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ публикува на интернет страницата си адаптирани препоръки на Световната лига против епилепсията при лечението на пациенти в условията на COVID-19, съобщават от болницата. Те са изготвени въз основа на най-честите въпроси за лечението на хора с епилепсия и са преведени и адаптирани от доц. Петя Димова – невролог в единствения у нас Референтен център за функционална и епилептична хирургия, който функционира към болницата. Документът е базиран на публикация от Световната лига против епилепсия (ILAE), чийто член е Българското дружество против епилепсия.

Пациентите, които страдат само от епилепсия (т.е. нямат други придружаващи заболявания), не са с по-висок риск от заразяване с COVID-19 или тежко протичане на инфекцията. За тези хора няма данни, че при епилепсия имунната система е отслабена. Те не трябва да се приемат за „имунокомпрометирани“ и нямат „имунен дефицит“, се казва в препоръките на ILAE.

Изключение правят пациенти, които, заради спецификата на забояването:

- Приемат лекарства за контрол на пристъпите, които засягат имунната им система (например АСТН, стероиди, еверолимус, имунотерапии);
- Имат други неврологични проблеми, които засягат имунитета им. Хората в тези ситуации са изложени на по-голям риск от развитие и по-тежки симптоми на различни вирусни заболявания;
- Имат други медицински проблеми, които биха могли увеличат риска от по-тежко протичане на COVID-19.
Няма доказателства, че използването на традиционните лекарства против гърчове увеличава риска от коронавирусна инфекция.

COVID-19, както и всяка друга вирусна инфекция, която протича с висока температура, може да увеличи епилептичните пристъпи. Подобен ефект върху хората може да има и стресът и страхът от неизвестността, които се създадоха около заболяването. Затова лекарите предупреждават пациентите да приемат редовно лекарствата си и да следят внимателно състоянието си, тъй като, въпреки планирането, епилепсията не е предвидима болест.

Ето и случаите, при които пациенти с епилепсия трябва да отидат в спешно отделение:

- При пристъп със загуба на съзнание повече от 5 минути, който не е спрял спонтанно и в домашни условия не може да се приложи „спасително“ лекарство;
- Пристъпите продължават, след като човек е приел такова лекарство;
- Когато човек с пристъп се е наранил сериозно или има проблеми с дишането;
- Пристъп, довел до сериозна травма на главата.

„За съжаление повечето от препоръчваните т.нар. „спасителни“ лекарства, не са налични в България. Заедно с Асоциацията на родителите на деца с епилепсия отдавна алармираме за това институциите, но без успех. Досега пациентите си набавяха тези медикаменти от чужбина, но в момента дори и тази възможност не съществува, което ги поставя във висок риск от влошаване на епилептичното заболяване“, обяснява доц. Димова.

Документът на ILAE за лечение на епилепсия в условията на COVID-19 епидемия е качен на страницата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Към него има и План за действие при епилептичен пристъп, който е добре да бъде изготвен от/за всеки пациент като подготовка за действие в спешни ситуации. Приложен е и списък на известните към момента взаимодействия между антиепилептичните медикаменти и прилаганите в момента терапии при COVID-19, с акцент върху Хлорохин и Хидроксихлорохин, които трябва да се имат предвид от лекарите, занимаващи се с COVID-19, но е добре и пациентите/техните близки да са осведомени за  най-важните възможни нежелани реакции.

В България от епилепсия страдат около 70 000 души. Най-засегнати от заболяването са децата, тъй като в 60% от случаите то започва в детска възраст. Около 15 000 от пациентите са с фармакорезистентна епилепсия (такава, която не се поддава на лечение с медикаменти).