Усилията, които светът полага за диагностиката и лечението на ХИВ инфекции, могат да бъдат сериозно подкопани от недостиг на тестове, предупреждават експерти от Световната здравна организация (СЗО).
Проучвания, направени между 2012 и 2014 г. в 127 държави, установяват голям недостиг в запасите от кръвни тестове, с които се проверява ХИВ статуса. В резултат глобалните цели, поставени от ООН, касаещи инфекцията, може да не бъдат изпълнени, опасяват се от СЗО.
Според тези цели до 2020 г. 90% от хората, живеещи с ХИВ, трябва да знаят своя ХИВ статус , 90% от диагностицираните - да получават антиретровирусна терапия, а 90% от лекуваните - да са с "трайна вирусна супресия" (мярка за ефективна терапия).
Именно кръвните тестове са жизнено важни за проследяването на този процес, но според експертите в СЗО, държавите с нисък и среден доход, включително и африканските страни, където броят на ХИВ позитивните е висок, не полагат достатъчно усилия за справяне с предизвикателството.
Къде е направено проучването на СЗО?
- във всички 47 държави от африканския регион под наблюдение на СЗО
- в 33 от държавите на територията на Южна и Северна Америка
- във всички 21 страни от Източното Средиземноморие под наблюдение на СЗО
- в 8 държави с висока заболеваемост от ХИВ в Европейския регион
- във всички 11 страни в района на Югоизточна Азия под наблюдение на СЗО
- в 7 държави с висока заболеваемост от ХИВ в Западния пасифик под наблюдение на СЗО
За последните три години само 55 държави (или 43% от всички) са попълнили всичките три въпросника за наличните запаси от кръвни тестове за ХИВ и дейностите, които извършват за диагностициране и контролиране на инфекцията. Други 35 страни (28%) са откликнали на две от проучванията, 25 (20%) - само на едно, а останалите 9 (7%) - на нито едно.
Запасите от тестове се подобряват с годините, но в някои части на света продължава да има недостиг, е изводът на СЗО.
Кои са пропуските, будещи притеснения?
Основните причини за недостига на кръвни тестове за ХИВ са липсата на реактиви, не добре инсталирано и поддържано оборудване, както и неадекватното или напълно липсващо обучение на кадри. В някои лаборатории апаратурата не се сервизира регулярно, а в други е счупена и не е поправена.
"Необходимо е не само да се разработи и внедри стратегически план за подобряване на дейността на националните лаборатории, но също така изпълнението му да се контролира от правителствата и техните национални и международни партньори. Фокусът на глобалната общност, за да гарантира оптималната употреба на лабораторните технологии, трябва да е върху държавите, където намесата за повишаване на диагностиката на ХИВ, е най-необходима", убеден е д-р Винсънт Хабиямбър от СЗО.
Той признава, че организацията няма добър поглед върху тестването за ХИВ в частния сектор и че е напълно възможно някои държави да разчитат повече на него, отколкото други.
Според други негови колеги обаче част от глобалните прогламите за превенция на ХИВ са твърде фокусирани върху купуването на оборудване за тестване без планове за бъдещата му употреба и поддръжка. Например, в Зимбабве, само 5,6% от ХИВ позитивните на лекарствена терапия през 2015 г. са били регулярно проверявани за нивата на вируса в кръвта - твърде далеч от предварително зададените 21% като цел.
Останалите проблеми се свеждат до лоша мобилизация на ресурси, сертифициране на подходящ транспорт за кръвните проби и организирането на обществени поръчки за доставка на оборудване. Ето защо са необходими не само финансови ресурси, но също така добро планиране и управление, за да се подобрят лабораторните услуги за диагностика на ХИВ.
