Любопитно -

Специалисти: Свръхамбициите и отдаването на работа може да са симптоми на прегаряне
Прочетена: 165 пъти
Снимка: Pixabay.com

"Свръхамбициите и изключителното раздаване в работата може да са симптоми на прегаряане (или бърнуат), които водят след себе си други реакции - преяждане, препиване, цинизъм."

 

Това обясни пред журналисти психиатърът д-р Кимон Ганев от Българското Балинт общество (ББО) по време  на годишната конференция на организацията, която се проведе през уикенда в столицата. 

 

На нея бяха представени съвременните подходи и добри практики в превенцията на бърнаут синдрома. Подчертано бе, че докато в Германия участието в Балинтова група е задължителен елемент от образованието по медицина, в България тази професионална практика тепърва се развива.

 

"Отчуждаването, нежеланието да отидеш на работа, раздразнителността, апатията по-късно - всичко това може да са симптоми предвестници на бърнаут", посочи психиатърът д-р Веселка Христова.

 

По нейните думи при лекарите навлизането в полето на прегарянето например може да се прояви с нежелание да бъде изслушан пациента и с безразличие. Тя припомни, че според изследвания  на Националното сдружение но общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), проведено за първи път през 2006 г. е показало, че 80% от тях страдат от стрес на работното място, 70% от тази група попада в диапазона на високия риск от прегаряне, а не по-малко от 8%-9% директно клони към бърнаут. Същите тенденции са били констатирани и при повторното проучване на сдружението през 2011 г.  

 

У нас има публикации за нивата на синдрома на професионалното прегаряне сред лекари, психолози и учители. Данните варират в широки параметри от 20 до 70% в различните колективи. Според специалистите този широк диапазон може да се обясни с факта, че две основни групи фактори повлияват развитието на синдрома – личностните характеристики и параметрите на организационната среда.

 

"Не е толкова важно да се втренчваме в числата. Това, което е по-съществено е да се стремим да култивираме чувствителност в обществото за проблема, да настояваме, че когато един човек си даде сметка за някои характерни симптоми, той непременно трябва да потърсим помощ. Повече време сред природата, приятно хоби - това, разбира се, са класически препоръки за справяне, освен тях обаче трябва да работим за това хората да имат повече осъзнатост за проблема и да знаят как да търсят решението му", казо общопрактикуващият лекар д-р Гергана Форева, председател на Българското Балинт общество.    

 

Балинтовият подход се използва в целия свят. В Международната Балинтова федерация членуват националните организации на дръжави от петте континента, а в Европа най-многобройни са Балинтовите общества във Великобритания, Холандия и Германия.

 

Балинтовите групи се прилагат с участието на медицински специалисти, психолози и социални работници. Има единични научни публикации за използването на подхода и от други професионални общности, които работят с хора, като например свещеници и пожарникари.

 

В момента Международната Балинтова федерация и Европейската асоциация на обучителите по обща медицина договаря включването на Балинтовите групи в качеството им на обучителен формат, ако не като задължителни, то като препоръчителни. В Германия участието в Балинтова група е задължителна част от медицинското образование, и то не само за общопрактикуващите лекари, а за всички медицински специалности.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

юни 2019

ПВСЧПСН
     

Събития

Няма събития