Генетикът Майкъл Снайдър винаги е използвал себе си като обект на своите изследвания. Разглеждайки своя геном, преди 5 години той открил, че има висок риск да развие диабет въпреки слабата си фигура и навика редовно да тича, пише сп. Scientific American, цитирано от сп. „Икономист“.
Така Снайдър започнал да използва носими фитнес тракери - високотехнологични гривни, които събират данни за физическата активност на човек, сърдечния ритъм и качеството на съня и ги прехвърлят на телефон или компютър като база за съхранение на информацията, която след това може да се сравнява с образци или данни на други потребители в социалните мрежи. Но като учен от Станфордския университет генетикът не се задоволил с използването само на един тракер. Той носел до 8 различни модела едновременно в продължение на две години, за да види дали има разлика в показанията им. Заедно със свои колеги сложили тракери и на 60 доброволци, за да получат по-голяма представителност на събраните данни.
Изследователите публикували резултатите от своето изследване в PLoS Biology, като заключението е, че устройствата, създадени първоначално за справяне с излишните килограми и поддържане на форма, могат да разкрият личния режим на будуване и сън, да следят промените в специална обстановка, например по време на полет, и да комбинират информацията от биосензорите с медицински изследвания, така че да засекат кога техните потребители се разболяват. Изследователският екип е разработил компютърен алгоритъм, който може да анализира сигналите от устройствата, така че да разкрие първите признаци на опасност - включително различия в чувствителността към инсулин, което може да помогне за диагностициране на захарен диабет тип 2.
Снайдър и колегите му са събрали над 2 млрд. бита данни от 60-те доброволци, които носели до 7 устройства едновременно в продължение до 11 месеца, за да проследят различни показатели и да видят дали някои устройства са поточни от други. Устройствата са събирали информация за теглото, пулса, насищането с кислород в кръвта, температурата на кожата, активността и изгорените калории.
Учените се надяват, че през следващите години данните от тракерите може да влязат в медицинското досие на пациентите, така че лекарите да ги следят и да предупреждават, ако има вероятност за развитие на някакво заболяване още преди то да се е случило.
Пълната статия може да се прочете в сп. „Икономист“.
