Симеон Василев е изпълнителен директор на Фондация GLAS, чиято дейност е посветена на правата на хората с хомосексуална ориентация. Симеон е един от създателите на Прайд София, а каузата, на която се е посветил е насочена към изваждането на светло на всички българи, които все още се срамуват и страхуват да излязат открито и да признаят своята хомосексуалност.
Публикуваме интервюто със Сиемон Василев малко преди Световния ден за борба с ХИВ/СПИН - 1 декември, тъй като мъжете, които правят секс с мъже са една от най-рисковите за заболяването групи.
Г-н Василев, днес разговаряме по един много приятен повод - наскоро създаденият в София ЛГБТИ общностен център "Rainbow Hub" отвори врати за всички, които се интересуват от начина на живот и проблемите на гей общността. Ето защо бих искала да Ви попитам трудно ли възприема обществото ни "различните хора" и вярвате, че тази откритост от ваша страна ще доведе до промяна в обществените нагласи спрямо вас?
- Първото, на което искам да обърна внимание е, че стигмата в България се разпростира не само върху нас - хората от гей общността, а върху всички "различни". Много малка е толерантността към онези, които по някакъв начин се различават от общата маса и това е един тъжен факт. Нашият общностен център ще приеме всеки, който би искал да ни погледне отблизо. Дали това ще промени отношението към нас не знам, но аз и всички ние силно се надяваме тази отвореност да допринесе за осъзнаването на факта, че хомосексуалността не е заболяване и че всеки от нас е личност със способности и интелектуален потенциал, които могат да бъдат от полза за обществото.
Ние имаме активности и в други градове на страната - във Варна например. Организираме литературен и филмов клуб, младежки групи за взаимопомощ, както и групи за родители. Много често комуникацията в семейството е трудна, затова се насочихме към този формат. Стремим се да развиваме дейности, които помагат на хората от гей общността да се чувстват комфортно и защитени в свое собствено пространство.
Темата за грубото отношение към хората от гей общността от години се коментира широко в публичното пространство. Какво ще открием, ако потърсим в дълбочина корените на този феномен?
- Ще открием неразбиране, лоша информираност и предразсъдъци, наслоени във времето. За съжаление, понякога такива реакции спрямо нас имат и високонтелигентни хора със сериозни професии. Срещали сме такова отношение и в болници, и от отделни лекари. Важно е също така да се знае, че ситуацията в София и в останалите региони на страната е коренно различна. В столицата и в по-големите градове има повече толерантност. В малките градове и малките населените места обаче отношението обикновено е грубо, подигравателно, дискриминиращо.
Коя е най-голямата заблуда за хомосексуалността?
- Това, че е болест. Малко са хората, които знаят, че още през 1991 г. Световната здравна организация (СЗО) е извадила хомосексуалността от официалния списък на заболяванията. Впрочем тази заблуда е в основата на лошото отношение към деца, за които от ранна възраст е ясно, че се различават от връстниците си. Те често са водени от родителите си при лекар с идеята, че трябва да бъдат "излекувани". Хомосоксуалността обаче не е болест, не е и избор. Човек се ражда с нея и така е от хилядолетия. Тук е мястото да припомня, че има драстични случаи в Чечня на жестоко насилие над "различни" деца по желание на собствените им родители, има и над 30 убити по тази причина.
Кога е декриминализирана хомосексуалността у нас?
- През 1968 г. С новия Наказателен кодекс хомосексуалните дейстивя са изключени от кръга на престъпленията. В това отношение страната ни не е чак толкова изостанала, ние приемаме тази мярка макар и по-късно в сравнение с развитите европейски страни. Има много по-изостанали от нас, като Ирландия например, която предприема тази стъпка 25 години по-късно.
Един от най-големите опасения на хората от общуването с хомосексуални мъже и жени, както и с трансексуални, е възможността за предаване на ХИВ чрез ръкостискане, целувка, докосване, да не говорим за сексуален контакт без презерватив. Основателни ли са те?
- Първо е много важно да се разбере, че хората, които се лекуват заради ХИВ-инфекция в един момент достигат до неоткриваем вирусен товар. Така те не могат да предадат инфекцията на партньора си. У нас тези хора се лекуват и проследяват пълноценно и сексуалният контакт с тях е напълно безопасен. Що се отнася до останалите видове контакт, които изброихте, те категорично не носят никъкъв риск. Всеки, който би желал да се изследва или смята, че по някаква причина е в риск, може да го направи на много места, напълно безплатно и анонимно. Ако резултатът е положителен, ще му бъде оказана психологическа подкрепа и ще бъде насочен за лечение в специализирана клиника. Има и система за изследване вкъщи, при която заявилият такова желание може да получи бърз тест и да се изследва сам. Това, което все още липсва у нас е т.нар. преекспозиционна профилактика с PrEP таблетка, която е налична в много страни. Надяваме се и този вид превенция да стане достъпна и в България.
Невена ПОПОВА
