Още статии
по темата
Министерството на здравеопазването (МЗ), Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и Агенция „Митници“ ще обединят усилията си, за да проследят пътя на медикаментите, които липсват от страната и оставят десетки хиляди пациенти без терапия. Това обяви служебният заместник-министър на здравеопазването д-р Атанас Кундурджиев след среща с представители на фармацевтичния сектор, на която беше обсъдена кризисната ситуация с недостига на медикаменти.
В момента у нас липсват предимно инсулини, противоепилетпични препарати и биологични продукти за лечение на ревматолгични заболявания. През януари тази година само в Българския фармацевтичен съюз (БФС) са постъпили 130 сигнала за липсващи медикаменти. Затова отговорните институции ще се опитат пропорционално да ограничат дефицитите, които се получават в резултат на паралелен износ.
„Пропорционално ограничение значи, че докато не се задоволят потребностите на населението от съответния лекарствен продукт, тези лекарствени продукти ще бъдат ограничавани за износ“, уточни д-р Кундурджиев.
Паралелният износ на лекарства всъщност е напълно законна дейност в целия Европейски съюз (ЕС), разрешен от директивите за свободно движение на хора, стоки и капитали. Проблемът у нас възниква заради ниските цени на определени медикаменти, обясни директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев.
„Понастоящем производителите внасят в България количества, които значително надвишават потребностите на населението и гарантираме това. Но в Европа действа принципа на свободно движение на стоки и когато една стока има ниска цена в България и висока цена в друга европейска държава, това води до износ. Когато този износ предизвиква дефицити, които застрашават здравето на населението, договорът за създаването на ЕС дава право на държавите да се намесят и да ограничат тази дейност така, че да защитят живота и здравето на своите граждани“, изясни Денев.
По този повод МЗ планира да набележи законодателни промени, които да влязат за обсъждане в следващото Народно събрание. Твърде е възможно до тогава да бъдат преработени и старите текстове в закона за лекарствата, които изискваха медикаменти да се изнасят от страната само след изричното разрешение на ИАЛ. Разпоредбите бяха отменени като противоконституционни и сега търговците на едро само уведомяват агенцията, че планират износ. Тя обаче няма правомощия нито да провери дали заявката е изпълнена, нито да прекрати износа на лекарства.
„Това, което досега сме наблюдавали, е че при проверки от страна на ИАЛ средно 3 до 10 месеца след това, в зависимост от продукта, се е наблюдавало успокоение. Така че нашият опит показва, че има полза от тези проверки“, добави директорът на ИАЛ Асена Стоименова.
По думите й, една от последните сделки между дистрибутор и аптека, по която ИАЛ е наложила санкции, е била на обща сума от около 500 хил. лв. В същото време глобата по закон е твърде символична – между 1000 и 5000 лв.
По данни на анализаторски компании паралелният износ у нас представлява между 6 и 10% от стойността на лекарствения пазар. Острият дефицит възниква, защото търговията е съсредоточена в твърде малко лекарствени позиции – между 100 и 150, което води до регулярен недостиг на медикаменти в различни медицински области.
Слава АНАЧКОВА
