Какви са причините за проявяващата се все по-често агресия в различни сфери и слоеве на българското общество? Отговор на този и други въпроси даде за Redmedia психологът Боряна Николова. Тя е зъвършила образованието си в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Магистър е по юридическа психология. В момента работи като училищен психолог в София.
Г-жо Николова, вече почти всеки ден чувае за нови случаи на насилие – в училищата – срещу учители и между деца, в болниците – срещу лекари и медицински персонал. Кои са причините за тази ескалация на агресията?
- Наистина, темата за агресията в различните й форми и нива на проявление напоследък е много актуална. Колкото и парадоксално да звучи, за мен това е един позитивен знак. Която и да е положителна промяна започва тогава, когато проблемът се осъзнае. Това е първото равнище. Следва второто – коментирането и вземането на отношение по даден проблем от различни социални и институционални кръгове. Хипотетично казано, третият етап би бил реализирането на самата позитивна промяна. Този трети етап е най-продължителният във времето процес и за него е характерна определена динамика, т.е. има спадове, изравнявания и възходи. Но в крайна сметка, в социален и психологичен аспект, именно тази активност е и доказателството, че се извършва една позитивна промяна. Наблягам на думата „позитивна”, защото негативните промени обикновено са стихийни, неосъзнати и импулсивни. А в случая ние коментираме позитивните. Питате ме кои са причините, довели до проявлението на агресивните форми на поведение в различни нива, кръгове и общности в съвременното българско общество. По мое мнение наблюдаваният взрив от лошотия, от агресивни физически и вербални саморазправи, както и незачитането на каквито и да било правила и норми, е естествено следствие на т.нар. „аномия”. Най-общо казано, с този термин се обозначава отсъствието на общи правила и норми. Причината за проявлението й при нас, според мен, се корени в прехода от периода на тоталното обществено ограничаване – тоталитаризма, към нов обществен ред. Именно този преход доведе до отпадането на старите норми и правила в тотален аспект – като започнем от личните и семейни ценности, минем през тези на образователните институции и стигнем чак до политически и социални учреждения. Сигурно повечето от нас помнят онова време преди 1990 г. – железните правила и норми, наложени отвън и постепенно превърнали се в личен ресурс. С падането на режима се отключи състояние на неопределеност на цялото ни общество – старите порядки вече не бяха актуални, а нови просто нямаше. Това всъщност е реалното проявление на аномията. Процесът на достигане до нови правила и норми неизбежно е съпроводен от ред негативни явления – всякакви форми на девиантност, в това число и агресия.
Естествено, в общия контекст на съвремието ни не можем да пренебрегнем факта, че обществото ни е изправено пред промяна в традиционните ценности – имаме все повече бракове с партньор от друга националност или етнос, устоите на традиционното семейство са поставени на изпитание – децата понякога живеят далеч, брачният партньор работи в друг град или държава, гей двойките също вече не са рядкост. Достатъчно зрял ли е българинът днес, за да приеме тези предизвикателства и да реагира адекватно на тях?
- Да, точно тук е мястото да обърнем поглед към семейството като основна институция. Патриархалното семейство, познато от близкото минало, вече почти не съществува. Налице е съвсем нова ситуация – по време на прехода се оформят и действат съвсем нов тип, в позитивен и негативен аспект, семейни отношения. И от тази гледна точка може да се обосноват донякъде агресивните прояви като поведенчески акт.
В съвременната българска реалност съществува голямо многообразие от семейни отношения, които влияят негативно на израстващите в тях деца и младежи. Ще дам няколко примера. Представете си семейство, в което, демонстрирайки статусните си позиции, родителите проявяват насилие или безотговорно отношение спрямо децата си. Децата в такива семейства често са свидетели на сексуална разпуснатост на своите родители, липсата на ангажираност от тяхна страна относно подсигуряването на храна и облекло. Техният модел на поведение се оценява негативно от децата, но в невъзможността си да ги променят, те постепенно привикват и го възприемат като даденост. Подобни деца се чувстват недооценени и излишни. Те често стигат до улицата, бягат от къщи и лесно се подават на криминализиращо въздействие от външни фактори. Самите родители може да нямат противообществени и противоправни нагласи, но безразличието и неангажираността към техните деца са в основата на тяхното дезадаптивно поведение. В такива семейства липсват регламентирани социално приети форми на поведение, които да моделират стереотипния образ на жената, а от там на социалната значимост на отделния човек в цялостната система на социални взаимоотношения. Подобни семейства се определят като „социално аморални”. Друг тип са семействата с т.нар. „педантично-подозрителен стил” на възпитание. Родителите не се доверяват на децата си, подлагат ги на оскърбителен на тях контрол, опитват се да ги изолират от връстниците и приятелите им, които определят като недостъпни или неподходящи за тях. Стремят се да контролират тяхното свободно време, както и кръга от техните интереси и занимания. За такива родители всеки външен човек е заплаха за тяхното дете. Веднага подчертавам, че и двата семейни типа са еднакво негативно и деструктивно влияещи за израстващите в тях деца.
Посочените възпитателни стилове са една нищожна частица от наблюдаваните в момента в България негативни типове семейни отношения.
Това, на което искам да наблегна е, че семейното благополучие е основен фактор за положителното изменение на ценностите и възприемането на адекватни социални норми и правила у подрастващите, а оттам - и у нацията като цяло.
В този ред на мисли нека се спрем и на факторите за семейно неблагополучие – кои са те, как се отразяват върху децата, които растат и не след дълго стават възрастни?
- Семейното неблагополучие води до отчуждение и самота при децата. Отчуждението и самотата са факторите, които карат младия човек да преориентира потребността си от близост към други социални общности. Социалният риск, опасността от проява на отклоняващи се форми на поведение са следствие на стремежа на детето да се противопостави на разсъжденията, оценките или стереотипното поведение на своите родители. Така то търси емоционална подкрепа сред връстници или приятели, които също оценяват неблагополучието в семейството. По този начин постепенно се формира малка социална общност, включваща неудовлетворени от семейството подрастващи, които поставят в основата на поведениети си антиценности като противопоставяне на системите от социални ценности.
Разбира се, съществуват много фактори, които влияят негативно върху социалния риск и репродуктивните функции на семейството – нисък жизнен стандарт, лоши условия на живот, хронични заболявания и генетична предразположеност, неправилно репродуктивно поведение, повторни бракове с доведени и заварени деца, ценностна ориентация с анархистичен характер, употреба на алкохол, прояви на насилие и садизъм, деструктивни емоционални конфликти, подсъдими членове на семейството или излежаващи присъда. Семейните отношения, породени от споменатите фактори, са натоварени с голяма доза риск от възникване на социални отклонения както в поведението на родителите, така и на техните деца. Изводът, който мога да направя е, че пътят към позитивна обществена и социална промяна не е лесен и е съпроводен от характеристиката „единност”, т.е., за да се върви напред, трябва да се пренастроят и работят за промяната всички – от отделния човек до институциите.
Като че ли призивът „Необходима е превенция“ вече се превърна в клише – от всички страни се повтаря, че това е важно, но на практика нищо не се случва. Защо?
- Много е важно първо да обясним понятието „превенция”. Психопревенцията е научна област, която разглеждат психичните характеристики на различните форми на отклоняващо се поведение, факторите и причините за тяхната проява, както и възможностите да бъде ограничено разширяването на обхвата на противообществените явления в този аспект. Тя насочва усилията си към промени в поведението и устойчивите противообществени нагласи и в личностните характеристики на хората като техни субекти. Факт е, че в България се провежда активно превантивна дейност. Ангажирани са експерти и специалисти от различни социални научно-практически области. В медиите често се срещат материали по този въпрос. Но отстрани изглежда така, сякаш тези активности не носят кой знае какво полза. Причината за този ефект, според мен, се корени в явлението „работа на парче”. Различни неправителствени организации - фондации и други структури, работят по определени направления, но липсва обединителят между тях. За да проличи ефектът от провеждането на превенция, за да бъдат обхванати всички социални и обществени нива, е необходимо структуриране на потенциала, както и конкретно разпределение и контрол от по-високо ниво. Говоря за цялостна реформа в законодателството, обвързващо институциите, чиито ангажимент е да осъществяват превантивни дейности.
Както вече споменах, процесът вече е задвижен – самият факт, че вече се обръща внимание и непрестанно се говори за социално негативни явления като агресия, зависимости, завишено ниво на престъпност и др, е индикатор, че се движим в правилната посока. Има надежда. Въпрос на време е състоянието на неопределеност, в което се намира българското общество вече немалко години, да бъде ликвидирано.
А колко дълго ще трае според Вас излизането ни от тази неопределеност?
Ще се върна малко назад, към темата за аномията, в която се намира българското общество и която е първопричината за сегашното „объркване”. В момента сме в процес на пренастройка. Предстои пренагласяне на различни нива – от индивидуалното до институционалното. Без съмнение, личностните промени у българите са важен фактор за извършване на промяната. С отпадането на ограниченията можем да пътуваме навсякъде - дори и без да напускаме домовете си, чрез интернет. Вече имаме възможност да се докоснем и да заимстваме – понякога хаотично, от други култури, ценности, социални явления, обществени устройства. И точно тук, за мен, се корени проблемът с израстването на нацията ни. Социалните явления, за които говорим с Вас сега – агресията и нападенията, са един етап и са свързани с изминаването на дългия път до намиране на нови морални устои у българина. Ако трябва да съм конкретна в отговора на въпроса Ви, бих казала: „Българинът още е объркан. В момента той пораства.” А колко дълъг ще бъде пътят – това зависи от всички нас и от всеки от нас.
Невена ПОПОВА
