Интервю -

Проф. Здравка Валерианова: Изправени сме пред реална опасност от разпад на раковия регистър
Прочетена: 909 пъти
Снимка: Личен архив

Колко българи боледуват от рак, увеличават ли се те, кои видове рак се срещат най-често в последните години у нас? Отличаваме ли се съществено от показателите заболяемост и смъртност от злакочествени заболявания? Едва ли има специалист, който да познава толкова добре отговора на тези въпроси от проф. Здравка Валерианова. Тя е дългогодишен ръководител на Националния раков регистър (НРР) - основан през далечната 1952 г. и един от най-старите в Европа. Как се развива тази структура днес и с какви трудности се сблъсква нейният екип? Ето отговорите на проф. Валерианова пред Redmdia в навечерието на Световния ден за борба с рака - 4 февруари.        


 

Проф. Валерианова, от години ръководите Националния раков регистър (НРР) и имате най-ясен поглед върху динамиката на раковата заболеваемост у нас. По какво си приличаме и по какво се отличаваме от общите тенденции за Европа и света?

 

- Информацията за разпространението на раковите заболявания и тяхната тенденция е крайъгълен камък за организацията на онкологичната помощ и за осъществяване на контрол върху тези заболявания в национален и световен мащаб. Ето защо са създадени популационните ракови регистри, които имат ясно цел и функции. Това, по което си приличаме с другите страни е, че в България има Национален раков регистър. Той работи по строго определени правила и стандарти, в това число и за конфиденциалност на информацията, което дава възможност за сравняване на данните за рака с другите региони на света и за изчисляване на точно определени показатели за заболяемост, болестност, смъртност и преживяемост.

 

Раковите заболявания са едни от най-често срещаните хронични незаразни болести (на второ място след сърдечно-съдовите), засягат голям брой пациенти, водят много често до тежка инвалидизация, имат висока смъртност и засягат както отделния човек и неговото семейство, така и обществото като цяло.

 

В България заболяемостта и смъртността от рак нараства, както в повечето страни по света. Структурата при отделните локализации на рака е сходна с тази в другите страни, разпределението на заболелите по пол, възраст, хистологични видове и други характеристики също е идентично. Най-важните етиологични фактори и тяхното въздействие е едно и също във всички региони и страни по света. Доказана е ролята на профилактиката и скрининга при ограничаване на раковите заболявания.

 

Какво показва статистиката на рака днес?

 

- По данни на Международната агенция за изследване на рака (IARC), новите случаи на рак в световен мащаб са 14 090 149 души, от които 52.7% при мъжете през 2012 г. Починалите от заболяването са 8 201 030 души, от които 56.7% при мъжете.

 

Въпреки регионалните различия в световен мащаб, най-честите локализации са ракът на белия дроб, на гърдата, колоректалния карцином, ракът на простатата и на стомаха. Най-висока е смъртността от рак на белия дроб, на черния дроб, на стомаха, колоректалния карцином и рака на гърдата.

 

В България има 36 825 нови случаи от рак през 2013 г., от които 53.5% при мъжете и 18 117 смъртни случаи, от които 59.8% също при мъжете.

 

Популационно-базираната преживяемост от рак е ключов индикатор за цялостната ефективност на здравните системи в мениджмънта на грижите и лечението на всички пациенти с рак. Тя се използва за контрол на рака и здравна политика на регионално, национално и световно ниво.

 

След много сходства нека не забравяме и за различията – все пак една съпоставка може да ни ориентира за това изоставаме ли в борбата с рака и накъде вървим като цяло?

 

- Това, което отличава българския национален раков регистър (НРР) от другите регистри в света е, че в нашата страна малко се използва информацията от него за създаване на национални програми за контрол и превенция (скрининг) на злокачествените заболявания, така също и за планиране на лечебни заведения, кадри и апаратура за диагностика и лечение на рака; за снабдяване и лечение с медикаменти, за създаване на центрове за грижа при терминално болните, за нуждите на диспансерното наблюдение и т.н.

 

Всичко това води до неблагоприятни показатели за преживяемост на болните от рак в страната в сравнение с другите държави в Европа и света. Например, 5-годишната релативна преживяемост на диагностицираните пациенти с рак на възраст над 15 години за периода 2000-2007 г. e 40.2% за България и 54.6%, средно за Европа (според данни на проучването EUROCARE-5). По-ниска е преживяемостта при отделните локализации на рака, както при мъжете, така и при жените. Предстои публикуването на данните за преживяемостта от европейското проучване EUROCARE-6 и най-голямото международно проучване CONCORD-3, което обхваща 37513025 пациенти с 18 локализации на рака в 71 страни за периода 2000-2014 г. Информацията е налична на интернет страницата: https://doi.org/10.1016/S0140-6736(17)33326-3. Това, което мога да обобщя е, че данните за 5-годишната преживяемост от рак в България отново са едни от най-ниските в Европа и света.

 

Известно е, че България е страната с един от най-старите ракови регистри в Европа. Бихте ли представили накратко неговата история?

 

- Регистрацията на рака в Европа се организира на популационно ниво през първата половина на 20-ти век в Дания. В началото на своето създаване популационните ракови регистри са се занимавали с описание на характеристиките и тенденциите на рака. По-късно много от тях започват да проследяват регистрираните пациенти и да изчисляват тяхната преживяемост. През последните 20 години ролята на раковите регистри се разширява значително, за да обхване дейностите по планиране и оценка на раковия контрол, както и грижите за онкологично болните хора. Най-общо казано, целта на процеса на регистрация е да оцени и контролира въздействието на злокачествените заболявания върху обществото, т.е. върху  населението.

 

Раковият регистър събира, обработва и публикува данните за пациентите със злокачествени заболявания. Популационният раков регистър работи с определен географски регион, за да може да има информация за жителите на региона и тези, лекувани в и извън него; да разполага с данни за всеки случай от рак, за да се избегне неговото повторно регистриране; да има достъп до всички източници на информация за онкологично болните в региона.

 

Неслучайно се спирам толкова обстойно на целите на един популационен раков регистър, защото много често се бърка информацията, която той предоставя с тази, която дават другите регистри (например, за контрол върху лекарствените средства, скрининговия регистър и др.).

 

Националният раков регистър в България е създаден през 1952 г., откогато датира и задължителната регистрация на злокачествените заболявания. През годините множество нормативни документи на Министерство на здравеопазването (МЗ) регламентират тази дейност. Последният действащ документ е Наредба № 34 от 2005 г., където в чл. 29а се определя статутът, дейността и финансирането на НРР.

 

Поради неразбиране на целите, за които е създаден и на същинската дейност на Националния раков регистър са правени множество опити за неговото закриване или преструктуриране от страна на държавните институции. Много негативна роля в това отношение има публикуваната през май 2016 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 30 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Медицинска онкология" на МЗ, която се отмени от 3 и 5-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) през 2017 г. Въпреки отмяната на тази наредба и липсата на актуален и точен регламент за регистрацията на рака в страната, понастоящем се стигна до срив на дейността, напускане на дългогодишни и подготвени кадри, както и до наблюдаваната хипорегистрация на злокачествените заболявания. Трябва да отбележа и негативната роля на намаляващата с годините субсидия за НРР и липсата на каквито и да е финансови средства за регионалните ракови регистри през последните 3 години.

 

И докато в съвременна Европа се прави всичко възможно да се изграждат, развиват и поддържат популационни ракови регистри, каквито са и директивите на Европейската комисия, то в България сме изправени пред реалната опасност от разпад на нашия Национален раков регистър. Първите резултати от тези "упорити усилия" вече са налице и публикуваните последни данни на НРР за заболяемостта от рак през 2014 и 2015 г. в България са неточни и непълни. Това доведе и до невъзможността да се направят прогнози и анализи за злокачествените заболявания в страната. Неслучайно, когато трябва да се даде информация за рака, аз се позовавам на данните от 2013 г. Не мога да си представя как ще погледне Европа и света на този факт, когато в скоро време трябва да изпратим за обработка и публикуване информацията за рака в България в съответните международни институции.

 

Ето това е кратката история на НРР, един от най-старите в Европа и сочен като пример за другите страни на континента, допреди 10 години.

 

Как се развива онкологичната мрежа през последните години и достатъчен брой млади онколози ли работят в нея?

 

- Създадената през годините онкологична мрежа обхващаше 13-те бивши онкологични диспансери - понастоящем комплексни онкологични центрове и специализирани болници за активно лечение на онкологични заболявания, и Националната онкологична болница - понастоящем Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология. Поради промени в нормативната уредба и промяна в собствеността тази съществуваща онкологична мрежа започна да се разпада. Специализираните онкологични заведения станаха отделни търговски дружества и поради редица причини, включително и недофинансирането на клиничните пътеки по онкология, те започнаха да търсят начини за преодоляване на съществуващите проблеми и задоволяване на потребностите. През последните години се създадоха и други специализирани лечебни заведения - предимно частни, и клиники или отделения по онкология към многопрофилните болници в цялата страна. Разработи се и националната здравна карта, която промени съществуващото райониране на онкологичната помощ. Преди 2000-та година тогавашните онкологични диспансери и НОЦ в София отговаряха за онкологичната дейност и осъществяваха методична помощ в определените области и общини (един диспансер обслужваше от една до три области). В диспансерите се осъществяваше и задължителна диспансеризация на онкологично болните, жители на района, който обслужваше съответния диспансер. Цялата информация за новозаболелите, хоспитализираните, подлежащите на диспансерно наблюдение и т.н. онкологично болни се изпращаше годишно в сегашния Национален център за опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА). В началото на новото столетие, настъпилите съществени промени в собствеността, статута, структурата и дейността на специализираните онкологични лечебни заведения доведоха до саморазпадане на онкологичната мрежа. Не по-маловажен е и фактът, че тогава съществуваше и медицинска специалност по онкология. Всички кадри с такава насоченост се обучаваха и вземаха специалност по онкология в НОЦ. Националните консултанти по онкология също бяха специалисти от НОЦ. През последните години тази специалност отпадна и се създаде нова такава, а именно "Медицинска онкология" (химиотерапия). И в момента не се изучава и придобива медицинска специалност по онкология. Тази наука се изучава като част от другите основни медицински специалности.

 

Ето защо ми е трудно да отговоря на втората част от Вашия въпрос. Не знам какво се разбира като "млади онколози" - може би обучаващи се или специалисти по медицинска онкология, лъчелечение, нуклеарна медицина, хирургия, акушерство и гинекология, урология и т.н. или съвкупността от всички тези специалности, които включват в себе си части от предишната отделна медицинска специалност "Онкология".

 

Ако трябва да обобщите очакванията си за бъдещето на българската онкология и на Националния раков регистър, на какво бихте поставили акцент?

 

- На първо място на болния човек с неговите нужди и потребности от съвременни и адекватни грижи, лечение, проследяване и качество на живот и едновременно с това - на здравите хора, които трябва да предпазим от заболяването рак. Акцент бих поставила и на кадрите, които работят в областта на онкологията - тяхното обучение още от студентската скамейка, специализации, квалификации, тяхното заплащане, добрите условия на работа и не на последно място - ясен и точен регламент на правилата и стандартите, по които трябва да работят.

 

Сътрудничеството и екипната работа в тази област на всички нива също са съществен елемент за изхода от заболяването рак и бъдещото развитие на онкологията. Съвременната апаратура и нейната дислокация, приложението на адекватни методи и средства за диагностика и лечение, основани на "evidence based medicine" (медицина основана на доказателства) от една страна, правилното планиране и разходване на финансовите ресурси, задоволяването на потребностите от лекарства и персонализираната медицина от друга, контролът върху дейността, иновациите, високите технологии, скрининговите програми и много, много други. Всичко това трябва да се обобщи в едно и да доведе до разработване и приемане на национална програма за борба с рака, изпълнявана от всички, които работят или ръководят онкологичната помощ в страната.

 

И накрая бих казала, че непрекъснато трябва да се следят и контролират в динамика основните показатели - индикатори за оценка на онкологичната помощ, с приоритет върху преживяемостта. Не знам друг начин, по който това може да се случи, освен един - поддържане и развитие на Национален (популационен) раков регистър, така че информацията от него да бъде ключов инструмент за оценка на ефекта от внедрените програми за профилактика на рака и измерване на цялостната ефективност на здравеопазната система в диагностиката и лечението на рака.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

април 2018

ПВСЧПСН
      
      

Събития

Няма събития