Проф. Йорданка Стоилова ръководи Катедрата по епидемиология към Медицински университет - Пловдив. Тя е сред инициаторите на идеята за обединяване на усилията на инфекционисти и специалисти от клиничните специалности в посока на съвместни разработки по актуални теми и проблеми на медицината и здравеопазването. Преди няколко дни ръководената от проф. Стоилова катедра бе домакин на научен форум, на който бе учредено и единно дружество по епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните болести.
Проф. Стоилова, как се роди идеята да бъде създадено научно дружество, което да обедини в едно двете големи епидемиологични области - на инфекциозните и неинфекциозните масово разпространени заболявания?
- По време на научно-приложния симпозиум по епидемиология, който се състоя в края на май в Пловдив, в присъствието на епидемиолози от Министерството на здравеопазването, преподаватели по епидемиология от катедрите на петте медицински университета, представители на Регионалните здравни инспекции (РЗИ), Военномедицинска академия (ВМА) и много болнични епидемиолози, се учреди Научно дружество по епидемиология на инфекциозните болести и на неинфекциозните болести. Справедливостта изисква да кажем, че всъщност ние възстановихме Научното дружество по епидемиология на инфекциозните болести, което е с дълга история - от няколко десетилетия, но от 5-6 години преустанови дейността си. Включването на неинфекциозните болести очаквано буди интерес, но за запознатите тази идея е много стара и се базира на логиката на естественото историческо развитие на епидемиологията като специалност.
Епидемиологията на инфекциозните болести е най-старата медицинска наука, защото още с появата на човека, микроорганизмите започват да паразитират. Така се появяват болести, които се предават от болните на здравите и имат най-характерния признак – масовост. Това са епидемиите и пандемиите, които имат огромно медицинско и социално значение.
Моля ви да разкажете накратко как се е развивала епидемиологията през последните десетилетия?
- Ще се върна още по-назад, за да кажа, че тази наука се е развивала столетия, като се е обогатявала с най-разнообразни методи, т.е. тя притежава изключително богата методология. В началото на 60-те години на миналия век, след дискусия под ръководството на Световната здравна организация (СЗО) на Световния конгрес по епидемиология в Прага, се препоръчва методите на епидемиологията на инфекциозните болести да се използват за изучаване на епидемиологията на масовите неинфекциозни болести, т.е. идеята е да се премине към разработването на ефективни подкрепени финансово и осигурени със специалисти, профилактични програми. В тази връзка е много полезно, че през последните 2-3 десетилетия на 20-ти век, епидемиологията навлезе в периода на молекулната епидемиология, която интегрира молекулно-генетичните резултати с теренните епидемиологични изследвания. Руските учени обаче, които имат приоритет и претенции за първите описания на редица инфекциозни заболявания и на учения, особено за природната огнищност и др., за съжаление се противопоставят на това виждане.
Интересен е фактът, че още през 1948 г. основоположникът на българската епидемиология проф. Петър Вербев вече е предлагал тази идея. Веднага след 1990 г. у нас се подновяват дискусиите и, доколкото си спомням, бе направен опит, но неуспешен да се задейства профилактична програма за сърдечно-съдовите заболявания, съвместяваща усилията на тогавашното ХЕИ и на клиницисти.
Разширяват ли се границите на съвременната епидемиологична наука и практика?
- Да, категорично. Инфекциозните болести, разбира се, си остават една „приказка без край“. Модерната епидемиология включва обаче и хроничните масово разпространени неинфекциозни болести, както и онези от тях, които са с инфекциозна етиология. Това е една голяма група, която поради навлизането на молекулните методи на изследване ще нараства. Днес инфекциозна етиология е установена за язвената болест на стомаха, карцином на стомаха, дилативната кардиомиопатия, диабета в детска възраст, някои уроинфекции, ревматизма, карцинома на назофаринкса, карцинома на шийката на матката и др. Също така това са инфекциите, свързани с медицинско обслужване или нозокомиалните инфекции, които са обект на клиничната епидемиология.
От гледната точка на епидемиолог моля да посочите в кои клинични области днес най-остро се чувства липса на такива проучвания и защо?
Необходимостта от проучвания в направлението епидемиология на неинфекциозните болести, се отнася за всички, които посочих по-горе, но и за тези, за които е характерен признакът „масовост“ - такива са миокардният инфаркт, мозъчно-съдовата болест, хроничните белодробни заболявания, диабетът и др.
Как може да бъде преодолян този вакуум?
Вакумът може да се преодолее със съвместни проучвания с клиницистите. Ще си позволя да дам някои примери: проф. Младенова и колектив от Тракийски университет в Стара Загора заедно с колеги от Бордо, Франция, изследват епидемиологията на стомашния карцином, асоцииран с Helicobacter pylori – един микроорганизъм, признат за карциноген от първа група. В катедра „Епидемиология“ при МУ - Пловдив през май успешно бе защитен дисертационен труд за докторска степен върху инфекциите в денталната практика, възможността за превенция и контрол. Тази катедра има дългогодишни съвместни разработки по проблемите на нозокомиалните инфекции заедно с уролози, интензивисти, неонатолози, хирурзи от клиниката по изгаряния и др. Разбира се, в тях задължително участват и колеги от Катедрато по микробиология. В момента съвместно с дентални лекари и онколози се проучва темата за усложненията при пациенти на бисфосфонатна терапия. Във Варна например, двама преподаватели от катедра „Епидемиология“ работят и като болнични епидемиолози в две големи болници. Във Факултета по обществено здраве в МУ-Пловдив, асистентка със специалност по епидемиология успешно защити дисертационен труд с акцент върху епидемиологията на диабет тип 2. Дадох само няколко примери, с извинение към тези, които не посочих, но има и още теми, върху които се работи.
Друга важна крачка напред е разширяването на учебната програма по епидемиология на студентите по медицина от V-ти курс на нашия университет. Те вече изучават епидемиология на онкологичните заболявания, която е изключително важна и отговаря на потребностите на времето, защото се знае, че злокачествените новообразувания са един от големите проблеми днес. По принцип много полезни могат да бъдат и тъй наречените свободно избираеми предмети, с тематика от кръга на неинфекциозните масови заболявания. Полезно би било тези курсове да се провеждат съвместно със съответните специалисти клиницисти. В момента разработваме и планове за сътрудничество с международни екипи.
Невена ПОПОВА
