Интервю -

Проф. Васил Димитров: Ако не се лекува, алергичният ринит прераства в астма
Прочетена: 1990 пъти

В разгара на пролетно-летния сезон и цъфтежа на дървета, храсти и треви, председателят на Българското дружество по алергология и началник на Клиниката по алергология в болница "Александровска" проф. Васил Димитров сподели пред Redmedia защо е важно да се обръща внимание на алергичния ринит и астмата. 


 

Проф. Димитров, с какви проблеми най-често се сблъскват хората с астма в България?

 

- Астмата не е най-често срещаното алергично заболяване, но е най-тежкото, тъй като качеството на живот на болните е силно засегнато. Първият проблем, с който се сблъскват е правилната диагностика. В клиничната практика напоследък наблюдаваме хора, които нямат поставена диагноза астма, а страдат от заболяването, както и хора, които нямат астма, но се лекуват срещу нея. И единият, и другият случай са изключително неприятни, даже опасни.

 

Иначе, модерното лечение, което се прилага в Европа и по света, го има и в България. Пациентите разполагат с комбинирани препарати, инхалаторни кортикостероиди, дългодействащи бета-две антагонисти, антилевкотриени, биологични препарати (моноклонални антитела). Въпросът е прецизно да бъдат посочени контингентите, които имат нужда от съответното лечение.

 

Защо се оказва трудно диагностицирането на астмата?  

 

- То не е трудно за специалистите, трудно е за неспециалистите, защото те пропускат важни стъпки от диагностиката. Първо, трябва да се запознаем с анамнезата – оплакванията на болните. След това се прави т. нар. физикално изследване, после функционално изследване на дишането, определяне на степента на алергичното  възпаление и накрая определяне на бронхиалната хиперреактивност. Имаме и клинична пътека за диагностика на астма, но тя е два-три дни, болният ляга в клиниката и му се правят всички тези изследвания безплатно. Ако се следва тази последователност, диагнозата астма не е трудна. Но е изключително важно след това пациентът да бъде проследен във времето.

 

Да разбирам ли, че болните се нуждаят от потвърждение на диагнозата, когато лекар им каже, че страдат от астма?

 

- Не винаги, но е добре да потърсят и мнението на специалист алерголог. Защото с астма се занимават в България и пулмолозите. Но това, което може да се направи в клиниката по алергология на болница „Александровска”, не може да се направи на други места. Без да се направи изследванена чувствителността към определени алергени, например, не може да се знае какви са причините за астмата. Ако пациентът е чувствителен към полени или кърлежи в домашния прах, може да му бъде предписана т. нар. алерген-специфична имунотерапия, с която обаче работят само алерголозите. Методът се прилага около 3-4 години и в резултат на него пациентът влиза в ремисия за период от 5 до 7 години, което напрактика граничи с оздравяване.

 

Тогава кой специалист трябва да постави диагнозата – алергологът или пулмологът?

 

- Всеки лекар, който има диплома, може да постави всякаква диагноза. В случая говорим за прецизна диагноза и за коректно отношение към самия пациент. Пулмологът, разбира се, че може да постави диагноза астма, но е хубаво да се посети и специалист по алергология, защото има специфични методи на терапия, които могат да се приложат само от тях.

 

Астмата е едно от тежките алергични заболявания, но напролет най-често ни тормози алергичният ринит. Каква е неговата връзка с астмата?

 

- В България около 20% или около 1,5 млн. души страдат от алергичен ринит. Той може да бъде от полени, от кърлежите в домашния прах, може да бъде и от алергените на домашното животно, например - слюнката на котката. И ако не се лекува правилно, може да стане астма. Това се случва обикновено при около 40% от пациентите с алергичен ринит. Сега си представете това колко е на фона на общата заболеваемост и прибавете тези хора към близо 650-700 болни от астма в България, за да видите каква цифра се образува. Ето защо астмата е определена като социално-значимо заболяване – поради много голямата й честота и много голямата й икономическа цена.

 

Доколкото разбирам, добрата профилактика на алергичния ринит всъщност е добра профилактика на астмата ...

 

- Точно така. Ако контролираме астмата, тя си остава лека или средно тежка. Тежката астма е около 5% , но проблемът е, че тези 5% консумират повече от половината от средствата, предназначени за терапия на астма. Затова голямата ни борба е да попречим на астмата да стане тежка. Защото крайният стадий на тази тежка астма е ХОББ, а също така и смърт.

 

А има ли биологична терапия за алергичния ринит?

 

- Има, но не е утвърдена в България, защото е много скъпа. Един курс на лечение с препарата оманизумаб, ако не се поема от касата, е около 2700 лв. месечно. Скоро предстои у нас да навлезе още едно моноклонално антитяло (биологичен медикамент) за лечение на астма, одобрено от Европейската агенция по лекарствата, и очакваме терапията да бъде реимбурсирана от здраната каса.

 

Слава АНАЧКОВА 





Коментари

май 2019

ПВСЧПСН
  
  

Събития

Няма събития