Интервю -

Проф. Татяна Хаджиева: Надявам се да не се допусне връщане към изоставени лъчетерапевтични методи
Прочетена: 218 пъти
Снимка: Личен архив

Проф. Татяна Хаджиева е водеш специалист в областта на лъчелечението и председател на Гилдията на лъчетерапевтите в България. Дългогодишен национален консултант по лъчелечение. В момента работи в лъчетерапевтичните клиники на Университетска болница "Царица Йоанна - ИСУЛ" и Университетска болница "Св.Иван Рилски" в София.   



Проф. Хаджиева, само преди дни Гилидята на лъчетерапевтите излезе с открита позиция, в която се изразява притеснение за съдбата на онкоболните, които се нуждаят от лъчелечение. От какво е провокирана тревогата на специалистите по лъчетерапия?

 

- Ще отговоря кратко. Без да бъдат сезирани експертите, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез районните здравноосигурителни каси (РЗОК), спуска финансови лимити на всеки лъчелечебен център месечно. Всяка седмица въз основа на изискана информация от всеки център, РЗОК разрешава да се направи лъчелечение на тези болни. Какво става със спешните пациенти, които са дошли в новата седмица? Какво става, ако не се влезе в лимита? Отговорът е: пациентите остават в листа на чакащи! Не е ясно какво става, ако тези финансови ограничения не се спазят поради медицински показания.

 

Вие самата публично изразихте несъгласие с тезата на НЗОК, в която касата уверява, че дори има увеличение на средствата за лъчелечение през тази година. Очевидно е, че има разминаване между твърденията и реалността. Къде е то?

 

- Разминаванията са в цифрите, които касата цитира в отговора до медиите. Те са взети от приложенията на Националния рамков договор за 2017 и 2018 г. Те не отговорят на реалния брой, лекувани през 2017 г. пациенти, за които касата е заплатила. Всъщност тази бройка е значително по-малка. За месеците май-декември 2017 г., спрямо този нереален брой пациенти, е посочено увеличение за месеците май-декември 2018 г. с 1000 броя за клиничина пътека 251.2. А всъщност това е намаление с 18% за пътека 251.2 – най-високотехнологичното лъчелечение, което се извършва за 5-7 седмици.

 

Пациентите с кои ракови локализации са най-застрашени от въвеждането на листи на чакащи? Да не забравяме, че сред болните, които се нуждаят от лъчелечение има и деца.

 

- Тази картина е апокалиптична! Никой лъчетерапевт няма да допусне дете да се облъчи с неподходяща технология, независимо от реимбурсираната сума. В този случай тя ще бъде 1850 лв. в сравнение с 5400 лв., т.е. 3 пъти по-ниска при същите вложени компетентност, усилия, труд и апартура. Когато се прилагат съвременните лъчелечебни технологии, ще се трупат загуби на болницата и ще се създаде напрежение между ръководството на болницата и съответната лъчетерапевтична клиника. За рака в областта на малкия таз, корема, белия дроб, главата и шията и мозъка модулираното по интензитет лъчелечение - пътека 251.2, е задължително, а това са 80% от подлежащите на лъчелечение злокачествени новообразувания.

 

Има ли връщане назад в лъчетерапията ни в момента, възможно ли е да се разшири прилагането на остарели и изоставени методи единствено с цел икономии на средства? И, което е най-съществено - допустимо ли е това от медицинска гледна точка? 

 

- Надявам се това да не се допусне. Разбира се, няма да се прилагат изоставени методи! Надяваме се на разбиране от ръководството на НЗОК с мощната подкрепа на Българския лекарски съюз.

 

Като цяло в достатъчна степен ли се прилагат лъчетерапевтичните подходи или лекарственото лечение има превес, все още?

 

- От 2-3 години съвременното лъчелечение зае своето място в арсенала на онкологичното лечение. То улеснява органосъхраняващите операции, замества премахването на туморите в областта на главата и шията. Радиохирургията на ограничената метастатична болест замества оперативните техники при мозъчните метастази, при метастазите на белия дроб, на корема и в малкия таз.

 

Относително по-малко хора знаят, че лъчетерапията има място и в лечението при доброкачествени заболявания. Има ли приложение тя у нас и при такива болни?

 

- Да, има, особено в областта на радиохирургиятна на доброкачествените мозъчни тумори, артериовенозните малформации на мозъка и някои функционални състояния като невралгията на тригеминалния нерв. Това лечение стартира преди 3 години и у нас и се провежда предимно в клиниката на Университетска болница „Св. Иван Рилски“, където такива пациенти се насочват от неврохирурзите, при които попадат първоначално. 

 

При така създадената ситуация в момента, в каква посока трябва да се търсят добрите решения?  

 

- За щастие, много бързо имаме отговор от ръководството на НЗОК, благодарение и на медиите и надявам се след съвместна среща с експертите на касата проблемът да се окаже само едно недоразумение, което да се изчисти!  Новият председател на БЛС д-р Иван Маджаров също лично изрази категорично мнение, че няма да се допусне ограничаване на тази най-високотехнологична лъчелечебна дейност.

 

Невена ПОПОВА





Коментари

август 2018

ПВСЧПСН
  
  

Събития