Интервю -

Проф. Илко Гетов: В 15% от общините у нас няма аптека, която работи по договор със Здравната каса
Прочетена: 333 пъти
Снимка: Redmedia.bg

Проф. Илко Гетов е университетски преподавател, уважаван учен, известен с трудовете си в Европа и у нас. Председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС). Разговаряме с него по повод Световния ден на фармацевта, който се отбелязва всяка година на 25 септември.


 

Проф. Гетов, като начало на разговора ни моля за няколко встъпителни думи за Световния ден на фармацевта – кога е определена тази дата и защо, възприема ли се тя и у нас като ден на професионалистите във фармацевтичния сектор?

 

- Денят 25 септември е датата, на която е основана Световната федерация на фармацевтите през 1912 г. С решение на конгреса на организацията денят придобива статут на професионален празник през 2009 г. По света днес работят над 3 млн. фармацевти.

 

Българският фармацевтичен съюз се присъединява към това решение, като полага усилия датата да намери място и в нашия календар на професионалните събития. Едновременно с това, както е добре известно, ние имаме и наш национален професионален празник – 24 юни, или Еньовден, когато отбелязваме Деня на българския фармацевт.

 

Възприема ли според Вас българинът фармацевтите като медицински специалисти, които работят в името на здравето?

 

- Трудно мога да дам дефинитивен отговор на този въпрос. Всички сме свидетели на случващото се с медицинските специалисти у нас – те стават жертви на агресия, нападения, грубо отношение. Това в пълна степен се отнася и до фармацевтите. Има нападения над наши колеги и това е факт. В същото време дълбоките обществени промени през последните години също дадоха своя отпечатък. Не бива да забравяме, че липсата на достатъчно финансиране и отдръпването на държавата от сектора са фактори, които се отразиха и на нашата професия. Налагането на чисто търговски отношения от „реформаторите“ на здравеопазването промениха и системата, и отношението на хората към нея.

 

Защо у нас понятието „фармацевтична грижа“ все още не се радва на популярност?

 

- За мен основната причина е заложена във факта, че в българското законодателство няма дефиниция на самото понятие. Независимо от това, че в публичното пространство се говори за фармацевтична грижа, че такъв учебен предмет се преподава във фармацевтичния факултет и терминът е включен и в европейска директива, празнотата в нашия закон е факт. Веднага бързам да кажа обаче, че темата за въвеждането и утвърждаването на фармацевтичната грижа като подход у нас намери място в националната здравна стратегия за периода 2014 – 2020 г. и това е един много голям пробив за нас. Убеден съм, че при следващите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) вече ще имаме легална дефиниция за фармацевтична грижа. Което означава, че законът точно ще определи съдържанието и границите на понятието, ще разпише кой може да я прилага и при какви условия.

 

Защо според Вас професионалната връзка и сътрудничеството между лекари и фармацевти у нас не е на нивото, на което би трябвало да бъде? Кои европейски страни са най-добрият пример за добро професионално сработване между тези две групи медицински специалисти?

 

- Криворазбраната конкуренция между лекари и фармацевти от една страна и недостатъчното финансиране на системата от друга – тези причини бих посочил като основни. И двете страни гледат на пациента като източник на приходи. В същото време всеки се опитва да докаже, че изключителен и незаменим и че няма нужда от другия. В крайна сметка, факт е, че тези отношения у нас са на много ниско ниво. Разбира се, не трябва да е така. Има индикации за промени в добрата посока с въвеждането на генеричното заместване. Категорично, ролята на лекаря е да поставя диагнозата, що се отнася до фармацевта – на него трябва да се прехвърли отговорността за фармакотерапията. Ще добавя и още нещо – това е липсата на критерии за качество на медицинската услуга. Не може то да се оценява единствено по количествени критерии – брой на пациентите, например.

 

По въпроса за държавите, които могат да се похвалят с добри професионални взаимоотношения между лекари и фармацевти, бих посочил Дания, Холандия, Шотландия. Специално искам да подчертая, че пациентите също печелят много от тези добри отношения.

 

Каква е наситеността с фармацевтични кадри и аптеки у нас в сравнение с европейските страни? Какво показват числата – колко селища у нас са без аптека, в колко градове и области няма денонощни аптеки?

 

- У нас работят 6472 магистри фармацевти. По отношение на наситеност ни сме малко под средните нива за Европа. Очакванията ни са до 2025 г. да постигнем средната за континента наситеност с фармацевтични кадри. Що се отнася до аптечната мрежа средно в Европа на 1 аптека се падат по 4000 души от населението. У нас този показател е двойно по-нисък – една аптека обслужва 1900 души. Териториалната пенетрация и разпределенето на аптеки по региони обаче е много неравномерно. Да не пропускаме и факта, че в 16 общини у нас – това представлява 6% от всички общини изобщо няма аптека. В този ред на мисли, ми се иска да се спра и на няколко числа, които също хвърлят светлина върху общата картина в момента – в 39 общини няма аптека, която да работи по договор с НЗОК, което означава, че жителите на 15% от общините нямат достъп до аптека, в която могат да си получат лекарствата, изписани за лечение и реимбурсирани от Здравната каса. Според изчисленията на БФС това са над 204 000 българи. В две области – Русенска и Шуменска този проблем стои с особена острота – там лишените от тази възможност са съответно 36 000 и 32 000 души. Денонощни аптеки пък нямаме разкрити в 11 областни града.

 

Като че ли точно тук е мястото да Ви попитам какви надежди възлага БФС на националната аптечна карта като част от инструментариума на националната здравна политика?

 

- Националната аптечна карта ще направи видими процесите в системата и ще постави жалоните, по които трябва да се развива тя. Държа да подчертая, че екстензивното развитие на аптечната система не е ни най-малко от полза за пациентите. Дълг на политиците и на депутатите е да намерят най-доброто решение, за да имат българските граждани съвременен и адекватен достъп до аптека. А това включва и елементите сигурност, предвидимост и устойчиво развитие, без трусове.

 

Кога очаквате да бъде въведена картата?

 

- През 2018 г.

 

Новият парламентарен сезон стартира, като един от приоритетите на законодателите в здравния сектор са промените в ЗЛПХМ. Очаквате ли положителен ефект от мерките, които ще се предприемат по отношение на паралелния износ?

 

- Паралелният износ е сериозен проблем и няма да скрия факта, че той е причината у нас да станат дефицитни дори и животоспасяващи лекарства, каквито са инсулините например. Като професионална организация сме категорични, че той трябва да намери решението си на законодателно ниво, затова и сме удовлетворени, че промените в лекарствения закон влязоха в дневния ред на Парламента. Предстои те да бъдат разгледани още в най-скоро време.

 

Тези дни се заговори публично за предстоящото въвеждане на системата за верификация на лекарствата, подход, който е възприет и утвърден с директива на ЕС. Какви нормативни промени трябва да бъдат направени, за да стане този процес възможен и у нас?

 

- Системата за верификация на лекарствата е сложен процес, който изисква техническа, технологична и експертна подготовка. В същото време той е твърде важен, защото гарантира произхода на лекарствата, които се предлагат у нас. Ето защо БФС стана един от учредителите на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ), приемайки, че по този начин дава своя принос в общите усилия за въвеждането на системата и в нашата страна. Времето напредва и се нуждаем от последователни действия в тази посока, защото тази необходимост се предопределя и от европейските директиви и сроковете по тях. Ако трябва да резюмирам, ще кажа, че въвеждйки, верификацията, ние осигуряваме на българския пациент достъп до истински, а не до фалшиви лекарства и му даваме сигурността, че ще се лекува с медикаменти с ясен произход, съдържание и качество. Така е навсякъде в Европа, така трябва да бъде и у нас. Що се отнася до нормативните промени - те трябва да се направят в ЗЛПХМ, а така също и да се издаде подзаконов нормативен акт – наредба на министъра на здравеопазването, регулиращи тази материя.

 

И тъй като поводът за разговора ни е празничен, накрая Ви моля да отправите пожелания към българските фармацевти.

 

- Преди всичко да бъдат здрави, да обичат професията си и да я практикуват с желание и всеотдайност. Отправям пожеланията си към фармацевтите магистри, към помощник фармацевтите и, разбира се, към студентите по фармация. Нека те като бъдещи наши колеги да работят с увереност във възможностите си и да бъдат убедени, че могат да направят много, за да бъде професията ни уважавана от всички.

 

Невена Попова





Коментари