Интервю -

Проф. Илко Гетов: Пръстовият отпечатък е ненужна инвестиция за аптеката
Прочетена: 3081 пъти

Проф. Илко Гетов се дипломира като магистър по фармация през 1988 г., след което завършва две специалности за следдипломно обучение. През 1998 г. защитава дисертация за научна степен “доктор“. Последователно е асистент, главен асистент, доцент и професор във Фармацевтичния факултет на Медицински университет-София. Има специализации в Германия и Италия, член е на български и международни професионални и научни дружества и асоциации. Национален консултант по клинична фармация към Министерството на здравеопазването и бивш член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. От юни 2013 г. е председател на Български фармацевтичен съюз, а през тази година беше избран за вицепрезидент на Изпълнителния комитет на Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU).  

 

Ето какво каза проф. Гетов пред Redmedia.

 

Проф. Гетов, съвсем наскоро фармацевтичната индустрия изпълни новоприетия Кодекс за оповестяване и публикува всички хонорари и спонсорства, които е предоставяла на свои партньори от здравния сектор. Сред тях ли е и Българският фармацевтичен съюз?

 

- Ние изключително много приветстваме инициативата на ARPharM (Асоциация на научно-изследователските фармацевтични производители – б.а.) за т. нар. код за прозрачност и ще продължим да я подкрепяме. Данните излязоха и за Българския фармацевтичен съюз като организация, която е спонсорирана от компаниите. През 2015 г. ние сме получили подкрепа от фарма индустрията, която е равна на 8 лв. за всеки един член на нашия съюз. Тези пари сме инвестирали във формите за продължаващо обучение, в разработването на платформи и в програма за т. нар. дистанционно обучение. Така че всичко при нас е абсолютно прозрачно и нямаме от какво да се притесняваме.  

 

Оповестяването обаче странно съвпадна с бурен скандал за едни други бонуси, щедро раздавани от дистрибуторите на лекарства, което върна на дневен ред темата за неетичните практики във фармацевтичния бранш. Не е ли притеснителен този факт?  

 

- Моите колеги не са обект на такива нелоялни практики. Те се правят предимно от търговците на едро и от собствениците на аптеки. Знаете, че от 2008 г. насам всеки в България може да е собственик на аптека. И когато този собственик не е обвързан с Етичния кодекс, т. е. не е фармацевт, може да си позволи всякакви неетични практики. Ние продължаваме да настояваме, че нещата трябва да се променят и този код, който ARPharM въведе, трябва да се разпростре върху всички участници във веригата за снабдяване. Имаме уверението, че в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина ще бъдат заложени текстове, които ще изчистят възможността за разширяване на подобни неетични практики. Надявам се също новото ръководство на Комисията за защита на конкуренцията да се самосезира при подобни случаи.

 

Можете ли да дадете пример за такива нелоялни практики, освен екзотичните екскурзии, които нашумяха?

 

- Всичко, което не е поставено на ясни договорни начала, всякакъв вид пакетни цени, купуването на огромни количества, даването на допълнителни бонуси, които не участват в крайната цена на продукта, са всъщност нелоялни търговски практики. Българският фармацевтичен съюз обаче в случая е безсилен, защото не е страна по търговски сделки. Ние не можем да взимаме отношение, да сезираме министерството, Комисията за защита на конкуренцията или други органи, защото нямаме такива права. Ние отговаряме за магистър-фармацевтите като физически лица и медицински специалисти с регулирана професия. Нямаме инструментите, с които да влияем на пазара.

 

Не можете ли да забраните на фармацевтите да получават бонуси за продажбата на конкретни лекарства?

 

- Не, това е погрешно твърдение. Пари получават собствениците на аптеки, които по веригата от вертикала до хоризонтала разпореждат, че в съответните аптеки ще се предлагат предимно продуктите на производител „Х” или марка „Y”. Това е типично изкривяване на пазара от т. нар. вертикална интеграция. С тенденциите, които се наблюдават на пазара, нещата ще се засилват и ще стават още по-зле. Защото няма законово основание тези монополизиращи пазара структури да бъдат контролирани. Когато вие произвеждате, дистрибутирате и предлагате в собствената си аптека вашите продукти по вертикала, вие винаги можете да разпоредите те да се продават с предимство.

 

Българският фармацевтичен съюз предлага подобни неетични практики да бъдат забранени със закон. Каква е гаранцията обаче, че тя ще се спазва, а няма да е „врата в полето”, както много други разпоредби?

 

- Като всяко нещо законът не е панацея. И ако наистина пазарът не регулира нещата - както в случая не са издържали нервите на някой от участниците и той е използвал пациентска организация, за да постави нещата на дневен ред, няма как да се случи. Има, разбира се, и органи, които могат да следят за подобни практики – Агенцията по лекарствата, НАП, данъчните, митниците.

 

Евентуалното въвеждане на INN предписване на лекарствата няма ли да се пребори с част от проблемите, защото вместо да се изписва конкретен продукт на определен производител, в рецептата ще фигурира само активна съставка и изборът всъщност ще е на пациента? 

 

- Всъщност не става дума за предписване по INN, а за т. нар. генерична субституция – това е генерично заместване в аптеката от фармацевта и то само на определени групи продукти, изписвани по Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Оставя се лекарят да избере марката и да определи терапията, но тогава, когато може да бъде предложен по-евтин еквивалент на съответния пациент, спазвайки пет много ясни стриктни критерии, фармацевтът може да предложи, с изричното съгласие на пациента, съответното генерично заместване. С цел облекчаване на финансовата тежест за пациента, а не за публичния фонд.

 

Не съществува ли риск в аптеката да му се предлага избор от най-скъпите продукти, което едва ли ще го облекчи финансово?

 

- Първо, това заместване се прави със съгласието на хората. Пациентите трябва да бъдат овластени и да участват във взимането на отговорни решения за своята терапия. Не случайно има толкова много пациентски организации, не случайно те получават и държавно финансиране и е крайно време да спомогнат за това пациентите да бъдат информирани. От друга страна в рестрикциите изрично е записано, че ако е предписан референтния продукт, т.е. най-евтиният, фармацевтът няма право да го замени.  Това е предложение за промяна в Наредба №4.

 

Въвеждането на електронна рецепта има ли капацитета да се справи с неетичните практики на пазара?

 

- Електронната рецепта има задачата по-скоро да контролира процесите на предписване, а не толкова да се справи с некоректните практики. Но би могла, заедно с въвеждането на системата за верификация на лекарства, да повлияе на паралелния износ, с който в момента често се злоупотребява. Всякакви други екзотични идеи, като въвеждането на пръстови отпечатъци на ниво аптека – не коментирам ролята й за болничния сектор, няма да имат този ефект, защото винаги, когато има изключения, те се използват неправилно. Когато пациент влиза в болница, взимането на пръстов отпечатък не е проблем, защото в каквото и състояние да се намира, той е там физически. В случая с аптеките, понеже има неподвижни хора, които лежат у дома си, или се намират твърде далеч от аптеката, е предвидено някой в системата – кметът, дъщерята, синът, съседът или друго упълномощено лице, да получи техните лекарства срещу пръстов отпечатък. Щом има такова изключение, значи има вратичка. Не може кметът да бъде оторизиран да получава лекарства с неговия собствен отпечатък и това да не е риск за някакви злоупотреби.

 

Затова ли се явява екзотична тази идея за аптеките?

 

- Нашето становище е, че пръстовият отпечатък в аптеката няма да изиграе своята роля, ненужна е инвестицията и по-скоро би трябвало да се насочат усилията към електронната рецепта. В нея имаме от едната страна лекар, който предписва лекарството като се идентифицира и посочва пациента, а от другата фармацевт, който след като на свой ред се идентифицира с електронен подпис, направи справка за заболяването и изпълни всички останали условия, отпуска съответния лекарствен продукт. А самата здравна каса, която е основният плащащ орган, може да следи във всеки един момент целия процес.

 

На какъв етап е разработването на системата за верификация на лекарствените продукти?

 

- Според европейските директиви верификацията трябва да влезе в сила на 9 февруари 2019  г., а България е втората държава след Германия, в която вече има създадена национална организация по верификация на лекарствата. Идеята на тази система е първо да бъдат осигурени качествени и безопасни лекарства, нефалшифицирани, и второ – да се следят процесите в сектора. Всяко лекарство върху своята опаковка ще има уникален код, който ще бъде качен в една обща европейска система. Следователно, когато един продукт е предназначен за България, той може да бъде отпуснат само в България и няма как да се появи в друга държава. Освен това фармацевтът ще може да го продаде само, когато системата му потвърди – да, лекарството не е с изтекъл срок на годност, произведено е от истинския производител, предназначено е за този пазар и прочие.

 

В края на лятото се очаква тема номер едно отново да бъдат регулациите на пазара, заради предстоящите промени в Закона за лекарствата и по-конкретно въвеждането на Национална аптечна карта. Очаквате ли сътресения, подобни на тези, които предизвика въвеждането на Националната здравна карта?

 

- Появиха се доста конспирации по въпроса, затова искам да съм пределно ясен. Национална аптечна карта, изградена по модела на Националната здравна карта не е нито екзотична идея, нито е неприложимо, нито ще ограничи конкуренцията и бизнеса във фармацевтичния сектор. По подобие на другата карта, в нея могат да бъдат упоменати инструментите, на базата на които тя ще бъде изградена. Дали това ще бъде отстояние, демографски критерии или критерии за качество и обем на предлаганата услуга, е въпрос на консенсус. След като Конституционният съд каза, че няма противоконституционност в Националната здравна карта, дискусията трябва ли да има или не аптечна карта, е излишна.

 

А съществува ли риск да ограничи достъпа на пациентите до лекарства, ако в един или друг аспект се отрази негативно на пазара?

 

- Категорично не и ще обясня защо. Ако вземем териториално една малка област като Смолян и една голяма област като София, ще установим един феномен - процентът аптеки, работещи със здравната каса в Смолян е по-голям отколкото този в София. Тоест там има осигурен достъп до качество и обем на услугата, докато в София аптеките са се концентрирали в икономически атрактивната област и под логото „аптека“ са се фокусирали върху продажбата на хранителни добавки, козметични продукти, медицински изделия и други бързооборотни стоки. И хората, за да са сигурни, че ще получат лекарство, трябва първо да попитат „Вие работите ли със здравната каса?“. Националната аптечна карта трябва да изчисти този феномен. Щом искаш да си аптека, трябва да предлагаш всички услуги с добро качество и да бъдеш близо до тези, които обслужваш.

 

А картата ще осигури ли аптеки там, където такива липсват – предимно в селата и отдалечените населени райони?

 

- Мисля че да, защото един от инструментите в нея е там, където няма аптека, на най-близката такава да се разреши да осъществява т. нар. почасови услуги. Тоест в предварително разписани дни и часове от седмицата, уточнени с общината, Районната здравна инспекция, Изпълнителната агенция по лекарствата, включително и с регионалните структури на Българския фармацевтичен съюз, фармацевтът да пътува, да доставя лекарства и да обслужва пациентите. Съгласете се, че там, където няма поща, училище и църква, би било твърде екзотично да има аптека. От чисто икономическа гледна точка.

 

В този контекст предложението за отпадане на ограничението за притежаване на не повече от 4 аптеки няма ли да е от полза за по-малките населени места? Големите вериги вероятно биха се справили с издръжката на малка селска аптека …

 

- Първо, ограничението в България е формално и докато не се въведат работещи текстове в Закона за лекарствата, ограничавайки наистина неимоверното разрастване на „облачни“ структури с безбройно количество аптеки, забраната няма да работи. Има и решение на Конституционния съд от 2008 г., според което фармацевтичният сектор е част от системата на здравеопазването, затова всички рестрикции в името на по-качествена услуга са допустими. Но от международния си опит мога да кажа, че всички, които в момента оперират на пазара за търговия на дребно с лекарства, трябва да са безкрайно благодарни на наличието на това ограничение от 4 аптеки, защото ако то не съществуваше, отдавна да са изчезнали от пазара и тук да са дошли големите международни вериги.

 

Междувременно във Враца се появи един от първите у нас вендинг автомати за лекарства без рецепта, при това инсталиран на бензиностанция. Този факт не обезсмисля ли всички спорове къде и колко аптеки трябва да има, щом дори от бензиностанция ще можем да си купуваме хапче за глава?

 

- Да, това е инициатива на местен бизнесмен, който обаче не си е направил труда да си прочете законите. Този вендинг автомат е в абсолютно нарушение и институциите би трябвало да се самосезират. Подобни машини могат да се поставят само, когато собственикът има разрешение за търговия на дребно с лекарства. Освен това има и  списък с продукти, разрешени за продажба във вендинг автомат. Бих призовал да оставим фармацевтичния сектор на професионалистите и ще цитирам здравния министър д-р Петър Москов, който в едно телевизионно интервю наскоро правилно отбеляза, че „лекарствата не са гащи“. На европейско ниво вече се говори за индивидуален код за проследяване на произхода на хранителни и козметични продукти, на медицински изделия и други стоки за здравето, защото това са продукти, които могат потенциално да навредят, ако човек реши да ги прилага самостоятелно без предварителна консултация.

 

Да разбираме ли, че не е добра идея фармацевтичният сектор да бъде оставен на саморегулацията, каквито призиви има?

 

- Категорично. Отдавна се опитваме да обясним изкривяванията и проблемите, които възникват. Такива са безконтролното харчене на публични средства, откриването на аптеки от непрофесионалисти и само на търговски принцип, както и това, че в обектите все по-често работят нефармацевти. Това са практики, които управляващите в нито една друга европейска държава няма да търпят и ден.

 

Слава АНАЧКОВА





Коментари

септември 2020

ПВСЧПСН
 
    

Събития

Няма събития