Новини - България

Продължават споровете кой да плаща кохлеарните импланти за деца
Прочетена: 680 пъти
Снимка: Военномедицинска академия (ВМА)

Вече пета година здравните и социални власти в страната не могат да постигнат споразумение кой да поема разходите за поставяне и поддръжка на кохлеарни импланти на децата с увреден слух в България, алармираха от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).

 

Преди повече от два месеца Комисията за защита от дискриминация (КЗД) установи такава по признак увреждане спрямо лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха и възложи на двама министри - здравният и социалният, да предприемат необходимите действия за включването на кохлеарните импланти в списъците по чл. 35г от Закона за интеграцията на хората с увреждания. Срокът за това вече е изтекъл, но вместо да изпълнят предписанията на КЗД, двете ведомства обжалвата решението и удължават агонията на десетки хора с увреден слух. 

"Тези импланти са много скъпи – струват около 30 000 лева. НЗОК плаща само веднъж операцията и поставянето на апарата, но те се повреждат, има и консумативи по тях, които също са скъпи. За възрастните българи, които са глухи, социалното министерство покрива необходимите батерии и ремонти по устройствата, а за децата това не се прави. Родителите са принудени да плащат между 5000 лв. и 15 000 лв., за да може апаратите да работят и хлапетата им да не бъдат отново глухи. Става дума за 40-50 деца, които са с поставени кохлеарни импланти. Ако отново станат нечуващи заради повреда на устройството, те се връщат назад в развитието си, а това води до тежки психични, емоционални и социални проблеми", обясни д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ, цитиран от здравния сайт Skener News.

От Министерството на здравеопазването обжалват заключението с мотива, че подсигуряването на ремонта и поддръжката на системата – по-конкретно речевия процесор, не е медицинска, а техническа дейност по своята същност. Затова услугата не е била въведена в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Също така, в медицинския стандарт "Ушно-носно-гърлени болести" не са включени дейности, свързани с поддръжката и ремонта на медицинските изделия влагани по време на извършваните от тях медицински процедури.

 

Според Министерството на труда и социалната политика (МТСП) пък кохлеарните импланти са медицинско изделие по смисъла на Закона за медицинските изделия, и съгласно БДС EN ISO 15225;2010 за номенклатурната система на медицинските изделия, те попадат в категория 1 – активни имплантируеми медицински изделия. Според тях след като оперативното поставяне на кохлеарните импланти се заплаща от НЗОК, следва те да поемат и поддръжката както и смяната на слухово-речевия процесор и батериите за тях.

 

Те изтъкват и дефиницията на понятието "медицинско изделие" в Закона за медицинските изделия съгласно §1 т. 25 от Допълнителните разпоредби, според която става дума за инструмент, апарат, уред, материал или друго изделие използван самостоятелно или в комбинация, включително софтуера, необходим за правилната му употреба. Всеки продукт, който попада в обхвата на тези определения е медицинско изделие и по смисъла на Закона за медицинските изделия следва кохлеарните импланти да се квалифицират като активни медицински изделия, настояват от МТСП.

 

Делото пред КЗД е образувано на 3.08.2011 г. по жалба на Родители на деца с увреден слух, Асоциацията на родителите на деца с увреден слух, а ЦЗПЗ участва като заинтересована страна. След обжалването от страна на двете министерства делото ще се проточи за неопределен срок от време. Следващото открито съдебно заседание по делото е насочено за 30.09.2016 г., а през това време на подаване на топката между двете министерства, не е ясно кой ще поеме отговорността за българските деца, които по Конституция са под закрилата на държавата и обществото, коментират от ЦЗПЗ.





Коментари

септември 2020

ПВСЧПСН
 
    

Събития

Няма събития