Разширяване на обхвата на пациентите, подлежащи на диспансеризация и увеличаване на профилактичните прегледи, предвижда новата наредба на Министерството на здравеопазването (МЗ), която трябва да допълни действащата в момента Наредба № 8 от 2016 г. Проектът й бе публикуван на електронната страница на здравното ведомство за обществено обсъждане.
На първо място с предлаганите промени се разширява възрастовият обхват на жените, които подлежат на профилактичен преглед от специалист по акушерство и гинекология с изследване с цитонамазка. Предлага се тази мярка да обхване всички жени на възраст между 30 и 40 години, а не само тези, които навършват 30 години в съответната календарна година, както беше досега. Според вносителите по този начин ще се открият по-рано жени с патологични изменения на маточната шийка и ще се създаде възможност за навременното им насочване към адекватно лечение.
Обосновавайки предлаганата промяна, от МЗ цитират статистически данни, които показват притеснителна динамика на заболеваемостта от рак на маточната шийка - тя нарства средногодишно с 9,72 случая на 100 000 жени за периода 2011 - 2016 г. Изразено в конкретни цифри нарастването изглежда така - през 2011 г. случаите с този вид рак са били 371,5 на 100 000 жени, докато през 2016 г. броят им нараства на 420,4 на 100 000 жени.
Други промени в наредбата включват провеждане на задължителен преглед от лекар-специалист при лица от рискови групи, с установен висок риск от възникване на хронични заболявания. В този периметър са включват при лица с установен много висок риск от възникване на сърдечно-съдови заболявания, определен по SCORE системата. При тях ще бъде задължителна консултацията със специалист по кардиология. При лица с установен много висок риск от развитие на захарен диабет тип 2 (над 20 точки по скалата FINDRISK) се предвижда задължителна консултация със специалист по ендокринология и болести на обмяната. При жени с резултат от цитонамазка ІІІВ по Папаниколау (РАР) ще се провежда задължителна консултация със специалист по акушерство и гинекология.
„Предложените промени отново имат за цел да се осигури възможност за проследяване на лицата с най-висок риск от възникване на заболяване от съответни специалисти с цел предотвратяване настъпването на тежко заболяване с последващи негови усложнения“, посочват вносителите.
В регламентираните с наредбата дейности по диспансерно наблюдение на лица над 18 г. се включва и възможност за диспансеризация и на пациенти със синдром на Търнър, за които досега възможността за проследяване се прекратяваше при навършване на пълнолетие. Промяната се налага от обстоятелството, че заболяването е свързано с повишен сърдечносъдов риск и изисква и диспансерно наблюдение през целия живот, подчертават в мотивите си вносителите.
Промяна ще има и при диспансеризацията за пациенти с болест на Бехтерев от специалист по ревматология в извънболничната медицинска помощ. Тя се отменя, тъй като занапред ще се осигурява в рамките на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) по амбулаторна процедура. Според експертите на здравното ведомство това дава възможност за осъществяване на необходимите за диспансерно наблюдение дейности при еднакви условия за всички пациенти с това заболяване, независимо от стадия и тежестта на протичане. Също така заложената промяна по отношение на диспансерното наблюдение на пациенти с болест на Бехтерев цели създаване на идентични условия при провеждане на диспансеризацията, независимо от тежестта на протичането му, се отбелязва в мотивите към проектонаредбата.
Невена ПОПОВА
