Седмица преди официалния старт на третия мандат „Борисов”, имената на новите министри в кабинета все още са тайна. Мълвата твърди, че повечето от тях ще влязат в старите си кабинети, като представители на управляващата власт, но не са изключени и изненадващи рокади.
Никакви имена на министри не са обсъждани до момента между коалиционните партньори от ГЕРБ и Обединени патриоти, включително и това на следващия здравен министър, обясни за Redmedia бившият председател на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова.
Независимо, че името й първо се завъртя в публичното пространство като сигурна кандидатура за поста, на този етап тя отказва да коментира възможността да го поеме.
„Тепърва предстоят такива разговори. Разговорите и предложенията за конкретни имена ще се правят тепърва, след като се конституира Народното събрание, така че ще отговоря на всички въпроси след това”, лаконична беше пред Redmedia д-р Дариткова.
С квалификацията си на дейтващ педиатър и почти шестгодишния си опит като заместник-председател, а след това и председател на парламентарната здравна комисия, д-р Дариткова изглежда най-подготвена за следващ здравен министър. Освен това се слави като консенсусна фигура, която се ползва с доверието на всички представители в бранша.
Друга вероятна кандидатура за поста е бившата „тежка артилерия” на ГЕРБ в кабинета „Борисов 1” – Десислава Атанасова. Тя вече има опит като здравен министър, а юридическото й образование може да е изключително полезно за осигуряване на адекватна връзка между законодателна и изпълнителна власт. Особено, когато се касае за здравни реформи и нормативни промени.
„Няма да коментирам. В момента тепърва започват консултациите между ГЕРБ и Обединени патриоти за ресорните министерства и разговори в каквато и да е посока не са водени. Имаме споразумение с Обединени патриоти и когато се вземе решение в този формат, тогава ще коментирам”, отказа повече информация Десислава Атанасова.
Според друга хипотеза ГЕРБ ще търси кандидат извън своите редици, за да не носи партийна отговорност при евентуален провал. Един от най-упоритите слухове в тази посока гласи, че на поста ще се върне бившият министър д-р Петър Москов. Известно е, че той се ползва с доверието на бъдещия премиер Бойко Борисов, а постът може да се тълкува като любезен жест към доскорошните коалиционни партньори от Реформаторския блок, които не успяха да се преборят за място в парламента. Вкарвайки техен човек в управлението, Борисов би могъл да си осигури политическа подкрепа отвън за част от готвените промени. При това далеч не само за здравеопазването.
Разбира се, подобен ход би бил и доста рисков, заради негативите, които натрупа самият Москов. Връщането му на поста може да предизвика острото недоволство на лекарското съсловие, а никой не би искал да стартира управлението си с протести.
Доверието в Москов тотално се срина, след като започнатите от него здравни реформи претърпяха същинско фиаско. „Одържавяването” на Надзорния съвет на Националната здраноосигурителна каса (НЗОК) не беше подкрепено от депутатите в парламента, медицинските стандарти изпопадаха в съда, а данък „вредни храни” изобщо не видя бял свят след скандала, който забърка в хранителната индустрия. Едни от най-скандалните рокади в ръководствата на държавни болници, заедно с проблемите в Център „Фонд за лечение на деца” (ЦФЛД) също се приписват на Москов. А единствената реална промяна, влязла в сила – системата за пръстова автентификация с четци за биометрични данни в болниците пък беше окончателно отменена от Върховния административен съд. Седем месеца след официалното й стартиране, системата беше изключена точно в 17:30 ч. на 7 април тази година, оставяйки в историята последната реформа „Москов”.
Предвид разписаните нови приоритети на третото правителство на Борисов, подходящи кандидати за министър на здравеопазването могат да се търсят и в други посоки. Традиционно министрите са кадри на големите университетски лечебни заведения или идват от редиците на Българския лекарски съюз. До момента обаче и болничните директори, и ръководството на съсловната организация запазват мълчание по темата.
„Излишно е да коментирам неща, които още не са се случили. Политиците да си избират”, лаконичен беше и председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.
В случай, че управляващите решат да заложат на първия здравен приоритет в програмата си – профилактика на най-честите заболявания, подходящи кандидати могат да „изскочат” от държавните структури, занимаващи се с публично здравеопазване. Що се отнася до втория приоритет – поетапната демонополизация на здравната каса, тя може да бъде осъществена и от сегашното служебно ръководство на Министерството на здравеопазването. Стига бъдещият премиер Бойко Борисов и екс заместник-министърът в три правителства от зората на демокрацията д-р Илко Семерджиев да намерят общ език по точките в програмата на кабинета. С редица ключови рокади и промени в сектора Семерджиев определено подготви почвата за своя наследник. И независимо от изказването му, че няма да поеме поста, може да се окаже, че през последните няколко месеца е работил изцяло за себе си.
В случай, че следващият здравен министър обаче бъде натоварен с основната задача да прокара реформата в спешната помощ и да усвои 160 млн. лв. от еврофондовете, името му трябва да бъде търсено сред кадрите на „Пирогов”. В този ред на мисли една от възможните кандидатури е тази на бившия директор на спешната болница проф. Стоян Миланов, който беше освободен от служебния министър Илко Семерджиев. Той отказа да коментира хипотезата пред Redmedia, но близостта му до ексминистър Москов може да се окаже достатъчна за това Борисов да му гласува доверие. А когато става дума за пари, при това за милиони, приятелствата от този тип не са за подценяване.
Който и да е следващият здравен министър обаче, ще трябва да продължи реформите в сектора от там, където те спряха преди повече от две години.
Слава АНАЧКОВА
