Дългогодишният журналист, посветен на здравеопазването, първо във в. "Телеграф", а сега в здравния портал zdrave.net, Полина Тодорова пред Redmedia за предизвикателствата, с които предстои да се сблъска новият здравен министър проф. Николай Петров.

Поли, добър ли е според теб изборът на премиера Бойко Борисов за здравен министър?

- Изборът на директора на ВМА проф. Николай Петров начело на здравеопазването у нас не е изненада. Името му бе едно от няколкото спрягани за министерския пост. Със сигурност изборът му е обоснован от факта, че след като пое управлението на една от най-големите и структуроопределящи болници у нас, на практика за няколко години проф. Петров успя да стопи натрупаните задължения на лечебното заведение. Балансираният и умел финансов подход е ключов за ръководенето на сектор като здравеопазването. В повечето случаи проблемите в него възникват именно заради лошото разпределение на средствата, което поражда проблеми, както за болниците, така и за самите пациенти. Опитът на проф. Петров като министър, макар и в служебен кабинет, какъвто пост той заемаше в правителството на Марин Райков, също ще му е от полза. Проф. Петров се ползва със сериозно доверие и в самото съсловие, така че той вече е добре посрещнат от колегите си. А това също ще му помогне да навлезе бързо в управлението на сектора. Дали ще запази тази подкрепа обаче предстои да разберем.

Какво очакваш да постигне проф. Петров на новия си ръководен пост?

- Може би здравният ресор, заедно със социалния, са двата сектора, към които винаги има най-големи очаквания и съответно най-много разочарования. Очакванията конкретно към системата на здравеопазването са много прости по същество и същевременно трудни за изпълнение. Всички работещи в нея желаят спокойствие и предвидимост, а пациентите - лесен и бърз достъп до качествено здравеопазване без да разчитат на куп "връзки", за да го получат. Във всеки случай много трудно би било само на един министър, независимо кой е той, да превърне така "продупчена" от промени и реформи система, каквато е тази на здравеопазването, в добре смазан механизъм. Може, обаче, поне да опита да постави основите на това, дори с риск да загуби част от подкрепата на съсловието.

Кой е най-належащият проблем, с който би трябвало да се захване веднага след встъпването си в длъжност?

- Проф. Петров поема сектора в момент, в който той отново е разтресен от сериозно напрежение, свързано с намаляване на бюджетите на лечебните заведения, част от които вече заплашиха, че са готови да не сключват договор с касата. Въпреки че реално бюджетирането им не е пряка негова отговорност, той би могъл да настоява за преразглеждане на средствата за болниците. Нерешен остана и въпросът за проблемите, свързани с паралелния износ на медикаменти, за който е необходимо да има законодателни промени. Цялостното въвеждане на електронното здравеопазване, което ще облекчи и болниците, и пациентите, също очаква своя ред.

Кое ще бъде най-голямото предизвикателство пред новия здравен министър?

- Да устои и да не тръгне по пътя на реваншизма, разчистването на сметки и поредното обръщане на системата с "хастара навън" за сметка на търпението на работещите в нея и на здравето на пациентите.

Какво би му пожелала, за да изкара пълен мандат на поста?

- Дали един министър ще завърши мандата си не зависи толкова от него самия, колкото от подкрепата, която ползва в политически план. Не беше далеч времето, през което видяхме как в един мандат на кабинета се смениха четирима здравни министри. Колко време ще остане на поста зависи и от стабилността на цялостното управление в страната, което също е доста имагинерно понятие у нас. Във всеки случай ще са му необходими сериозна доза енергия, умереност, балансиране и най-вече дългосрочна визия за развитие на сектора.

Слава АНАЧКОВА