Още статии
по темата
В срок до 2 години да бъде изградена и въведена система за електронно здравеопазване и всички нейни компоненти. Това гласуваха депутатите след края на разискванията по питане от народния представител от БСП Георги Йорданов към министъра на здравеопазването Николай Петров относно стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България.
Депутатите решиха още министърът на здравеопазването да предоставя на Комисията по здравеопазване доклад за текущото финансово състояние на държавните общински лечебни заведения за болничната медицинска помощ два пъти годишно - през юни и декември. В срок до края на годината той ще трябва да представи информация на здравната комисия относно готовността за въвеждане на единни стандарти за управление на държавните общински лечебни заведения за болнична медицинска помощ и за изготвянето на нормативно утвърдени механизми за контрол по тяхното изпълнение, както и да представи концепция за обезпечаването на всички кадри в системата и тяхното кариерно развитие.
Решението на депутатите бе предшествено от разисквания, в рамките на които се чуха изказвания по различни теми от системата на здравеопазването. Така например, народният представител от Парламентарната група на ДПС д-р Нигяр Джафер акцентира върху дълговете на болниците.
„Дълговете на лечебните заведения отдавна преминаха психологическата граница от 500 млн. Здравноосигурителният модел с една монополна каса генерира дефицит ежегодно и безкрайно“, каза тя и добави, че неразплатените разходи на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се превръщат в дългове на болниците, т.е. дефицитът на Здравната каса се трансформира в краен дефицит на лечебните заведения.
Председателят на Комисията по здравеопазване и депутат от ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова коментира, че във времето се е получило непропорционално развитие на различните здравни услуги в различните региони от страната и добави, че амбицията на управляващите е да се постигнем еднаква достъпност на здравни услуги за всички български граждани.
„Доброто здравеопазване се дължи на неуморния труд на българските лекари. В дълг сме им. Трябва да търсим принципните решения с дългосрочна визия“, добави още тя.
Изказването й провокира реплика от страна на зам.-председателя на ПГ на „БСП за България“ Драгомир Стойнев:
„Къде го видяхте това добро здравеопазване, д-р Дариткова? В отделните области знаем колко е труден достъпът и липсата на финансови средства кара именно тези български лекари да се превръщат в едни истински герои. Тяхната дейности наистина е изцяло недофинансирана“.
В края на дебатите думата взе и министъра на здравеопазването проф. Николай Петров.
„Видно е, че проблемите в системата са на тактическо ниво: формулата на разпределение на средства от НЗОК. Това са нашите пари и на всички ни е ясно, че те не са достатъчни, за да задоволят абсолютно всички потребности на 343-те болнични заведения в страната“.
Във връзка с т.нар. надлимитни дейности здравният министър заяви, че „не може да има тотална и пълна свобода“.
„По отношение на мениджмънта на болниците, прави ли ви впечатление, уважаеми дами и господа народни представители, че говорим само за дългове на общински, държавни, университетски, но не и на частни болници? Какво означава това - че моделът на управление при частните болници е добър и ефективен. Значи трябва да се поучим от този модел. Това може да бъде постигнато не със стратегия за управление на лечебните заведения, може би това не е най-точната дума, но с контрол, контрол и пак контрол, публичност на всеки изразходен лев“, коментира още министър Петров.
