Световният ден на хипертонията – 17 май, се отбелязва от 2005 г. насам по инициатива на Международното дружество по хипертония. Свързаните с него кампании имат за цел да обединят усилията на медицински специалисти, пациенти, граждани и институции за популяризиране на социалната значимост на заболяването, за важността на превенцията, контрола и лечението му.
Инициативата се подкрепя официално от Международното дружество по хипертония (ISH), Световният ден на бъбречните заболявания (WKD), Световната инициатива по проблемите, свързани с консумацията на сол и здравето (WASH) и Международната диабетна федерация (IDF). Всички тези организации (WHD, WKD, WASH, IDF) работят съвместно за повишаване информираността на населението в световен мащаб за значението на високото кръвно налягане, като рисков фактор за възникване на различни сърдечно-съдови, мозъчно-съдови, бъбречни и други усложнения.
Артериалната хипертония се счита за „съвременна епидемия“, тъй като се установява при 4 от 10 възрастни над 25-годишна възраст и се определя като глобален рисков фактор за смърт и нетрудоспособност. Честотата й нараства с възрастта, като се повишава стъпаловидно след 50 годишна възраст, и след навършване на 65 години достига до 80% при жените и 77.2% при мъжете.
Всяка година 17 май се отбелязва с различно мото, за да се повиши информираността на гражданите по различни въпроси, свързани с високото кръвно налягане. Тази година вниманието е насочено специално към предсърдното мъждене, към причинната връзка с артериалната хипертония и мозъчния инсулт.
В последните 20 години предсърдното мъждене се очертава като един от най-значимите медицински проблеми в Европа. Артериалната хипертония и захарният диабет са негови доказани предиктори. Предсърдното мъждене е сериозно ритъмно нарушение, с честота също нарастваща с възрастта, което отчасти се дължи на подобрените диагностични възможности. То е често усложнение на дългогодишна артериална хипертония и носи висок риск за сърдечносъдова заболеваемост и смъртност. Артериалната хипертония е отговорна за повече случаи на предсърдно мъждене от всеки друг рисков фактор, като се установява до 90% от участващите в клинични проучвания за предсърдно мъждене. Пациентите с предсърдно мъждене имат пет пъти по-висок риск от мозъчен инсулт и два пъти по-висок риск от смърт.
Приблизително 1/3 от всички инсулти са причинени от предсърдно мъждене вследствие тромбоемболия, като тези инсулти често са по-тежки, отколкото инсултите с друга причина. То е причина и за т.н. “глухи инсулти“, при които пациентите нямат оплаквания.
По данни на Българската лига по хипертония честотата на предсърдното мъждене понастоящем е удвоена (2%) в сравнение със съобщаваната преди десетилетие и варира по пол и възраст. Аналогично на другите страни, у нас то е представено в 0.12-0.16% от лицата на възраст под 49 години, 3.7-4.2% във възрастта 60-70 години и достига 10–17% във възрастта на и над 80 години. Честотата е по-висока при мъжете с отношение 1.2:1 спрямо жените. При над 30% от пациентите предсърдното мъждене протича безсимптомно, като рискът е еднакъв с риска при наличието на симптоми.
