Последният юнски ден донесе новината за оставката на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Глинка Комитов. Очаквана или не,  предизвестена или не, тази стъпка на д-р Комитов логично извади на повърхността много въпроси. Най-важният от тях без съмнение е издигането в спешен порядък на подходяща личност за ръководния пост на институцията, от чиято стабилност до голяма степен зависи нормалното функциониране на здравната система. Съвсем резонно  първите коментари на политици и лекари акцентираха най-вече върху необходимостта от бърза реакция на управляващите, които трябва да предложат подходяща фигура за „Кричим“ 1 (бел.авт. – адресът на централното управление на касата). Колко дълго ще продължи търсенето едва ли някой ще се наеме да прогнозира. Факт е обаче, че когато става въпрос за висок пост, кандидати винаги се намират и те в повечето случаи са добре познати лица, често прекарвали в директорския стол на една или друга институция по-дълго или по-кратко време.

Какви са били мотивите на д-р Комитов да се оттегли от ръководния пост засега не е ясно. Ако в един момент причините за напускането му станат известни, вероятно ще имаме повод за анализи и коментари. От гледна точка на обществения интерес обаче по-същественото е още сега да обърнем поглед назад и да се опитаме да систематизираме и осмислим случващото се в здравеопазването през последните месеци. Напрежението в болничния сектор, поради спуснатите прогнозни бюджети и наложените лимити, така и не стихна, а неизплащането на т.нар. надлимитна дейност доведе до допълнително изостряне на отношенията между болници и каса. В извънболничната помощ направленията за консултация със специалист все така не достигат, лекарите продължиха да работят в стрес поради огромна натовареност, лавина от документация и постоянен натиск заради възможни санкции. Преди по-малко от месец пловдивска болница спечели дело срещу РЗОК, а от решението на съда стана ясно, че заповедите за глоби, наложени по т.нар. служебен Национален рамков договор, са нищожни. Което пък постави под съмнение действителните правомощия на Надзорния съвет на касата, който имаше решаващата дума при определянето на параметрите на същия този служебен рамков договор. И за да бъде хаосът пълен, преди две седмици председателят на Надзора Кирил Ананиев отново огласи идеята да бъде приет текст в закона, на базата на който касата да има възможността да прекратява договор с болниците преди съдът да се е произнесъл по евентуално обжалване от тяхна страна. Кой печели и кой губи от тези ходове –  всеки може сам да са направи извода. Със сигурност пациентите не са печелившата страна, лекарите – още по-малко.

И с просто око вече е видно, че с финансирането, с което здравеопазването разполага в момента, с тази структура на субектите в него и този начин на управление, то просто е обречено на гибел. И който и да дойде на мястото на д-р Глинка Комитов, той ще се изправи пред същите проблеми и пред същите трудности. И точно тук е мястото да си зададем въпроса има ли политическа воля да бъде направена промяна, която да върне обществения характер на институцията НЗОК? Има ли политическа воля да бъдат предприети законови стъпки демонополизация на касата и изграждането на модел, който действително да гарантира качествена съвременна медицинска грижа на българските граждани. Отговорът трябва да очакваме още в близките дни както от управляващите в лицето на най-голямата парламентарна  политическа сила – политическа партия ГЕРБ, коалиционния й партньор „Обединени патриоти“, политическа партия „Воля“, но и, разбира се, от опозиционните парламентарни групи - „БСП за България“ и ДПС.

А докато това се случи, не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че в стола на д-р Комитов няма да седне някой от „старите нови“ или „новите стари“ (смисълът е един и същ), които се озовават на този пост само за да не се промени нищо. А когато видим новия управител на фонда, който трябва да бъде избран от Парламента, със сигурност ще можем да си отговорим на въпроса дали илюзиите са свършили или пак ни предлагат да поемем по същия път.

Невена ПОПОВА