Още статии
по темата
Съвсем скоро всички български пациенти ще разполагат с единна платформа, на която да споделят мнението си за здравеопазването. Националната пациентска организация разработва онлайн платформа за събиране не само на сигнали за злоупотреби, но също така и на похвали за добрите лекари и болници.
"Нямаме намерение да създаваме пространство, в което да се излива цялото неудовлетворение към здравната системата, защото имаме такива опасения, затова ще популяризираме и добрите практики", уточни д-р Иван Вецев, експерт "Достъп до лечение" в Национална пациентска организация (НПО).
По думите му всеки подаден сигнал в платформата ще получи индивидиуално внимание, а неправителствената организация ще се погрижи да бъде придвижен и по надлежния ред. В платформата са включени форми за комуникация с всички здравни институции, така че пациентите да имат лесен достъп до тях, когато им потрябва консултация или помощ. Системата ще бъде публична, но информацията в нея ще се предоставя в резюме, без да се споменават имена или да се предоставя достъп до приложена документация по подадените жалби и сигнали, уточняват от НПО.
Българският пациент все повече се оплаква от лекарски грешки, излишно размотаване или некачествено лечение, допълни юристът Анна Илиева, заместник-председател на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП). Годишно над 4 000 души подават различни сигнали до неправителствените организации и здравните институции, но броят им остава твърде скромен на фона на останалите европейски държави.
"Пациентът очаква нарушението, за което сигнализира, да бъде установено, а виновните лекари или болници да бъдат наказани. Когато въпреки това за системата няма видим ефект, а качеството продължава да е на същото ниво, хората спират да се жалват", обясни Илиева.
Другият голям пропуск на българското здравеопазване е, че липсва национална система за обезщетение на пациентите, заяви председателят на БАЗП адвокат Пламен Таушанов. Става дума за фонд, който да подпомага терапията на пациенти, пострадали при лекарски грешки, или пък да поема евентуални разходи за допълнително лечение заради влошаване на състоянието.
Според статистиката, цитирана от Таушанов, при около 19% от случаите на непредвидени усложнения пациентите се нуждаят от обезщетение. Например, когато един човек е опериран 9 пъти от хордом (злокачествен тумор на костите с много рецидиви) и вече няма никакъв шанс за лечение, дори в чужбина, се предполага, че може да получи обезщетение за това, че медицината не му е помогнала.
Разбира се, въвеждането на подобен фонд минава през вечната тема за финансирането на българското здравеопазване, което от години страда от тежък дефицит. Според специалистите ежемесечната вноска от 8% не е достатъчна да обезпечи системата, а почти една трета от работещите българи нямат доверие на осигурителния модел като цяло. Частните здравни застрахователи пък дублират основната част от пакета с медицински дейности на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и реално продават по-бърз достъп до здравна помощ, по-добри битови условия и подходящо отношение от персонала, което на свой ред обезсмисля и доброволното осигуряване.
"Сега колкото и да внася човек, накрая пак си плаща за лечението. Така се разбива доверието в системата и който може да не си плати вноската, се възползва и не плаща", обобщи проблемите и председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.
По думите му България е на последните места в Европа по достъпност на медицинската помощ. Но не защото не може бързо да отиде на лекар, когато пожелае, а защото вади от джоба си над 50% от разходите за здраве и не винаги получава всички услуги в пълния обем и според разписаните европейски алгоритми. Качеството на обслужването е съвсем друга тема, защото и без това е трудно измеримо в България.
