Още статии
по темата
По-голямата част от иновативните медикаменти, които ще се появят на световния пазар през следващите пет години, ще обслужват т. нар. прицелна терапия. Очаква се 35% ръст на инвестициите в областта, както и скоростно развитие на биотехнологиите и диагностиката. На този фон България има доста да наваксва, както в областта на база данните за пациентите и техните заболявания, така и по отношение на нормативната уредба.
Около това становище се обединиха участниците в Третата национална конференция по персонализирана медицина и нейното място в реформиращия се здравен сектор. Експерти и представители на фармацевтичната индустрия предлагат принципите на прицелните форми на лечение да бъдат разписани в Националната здравна стратегия, за да може страната ни да отговори на предизвикателствата, които я очакват, а пациентите да получат достъп до най-съвременните терапии.
"Около 70% от новите онкологични медикаменти, които ще влязат в употреба през следващите 5 години, са персонализирани и се очаква същият процент от всички нови лекарства да бъдат таргетни терапии", обяви Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на "Амджен" и президент на Американската търговска камара в България.
По думите й бъдещето в медицината принадлежи на биотехнологиите и биологичната наука, затова и инвестициите в здравеопазване и нови медикаменти ще продължат да растат.
Най-голямото предимство на България в това отношение е, че тя е една от трите държави в Европа, в които фармацевтичната индустрия харчи най-много средства за клинични проучвания. Около 70% от разходите на бизнеса отиват за изпитване на нови лекарствени молекули, като сумата достига около 450 млн. лева. Средства, които отнемат от бремето на публичните фондове, допълни Зоя Паунова, изпълнителен директор на "Астра Зенека България" и председател на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM).
"Във Великобритания смъртността от онкологични заболявания намалява с 37%, благодарение на навлизането на таргетни терапии. В Бълагрия липсват конкретни данни, но е факт, че за последните 15 години следваме европейската тенденция и отчитаме нарастване на продължителността на живота с 2 години", посочи предимствата на иновативните терапии Паунова.
За да успее да посрещне адекватно предизвикателствата на персонализираната медицина, страната ни на първо място трябва да развие електронното си здравеопазване. Без елетронно досие и възможност за бързо и точно проследяване на цялостното здравословно състояние на пациентите, няма да има ефект от таргетните терапии.
Необходима е също достатъчно голяма база данни както за заболеваемостта и спецификата на поставяните диагнози, така и за ефекта от предписваното лечение, измерен рез оценка на здравните технологии, отбеляза и председанелят на Българската асоциация по персонализирана медицина д-р Явор Дренски.
"Нуждаем се също от прецизна и ранна диагностика с подходяща последа терапия, която да даде най-добър ефект, спестявайки средства на обществените фондове", отбеляза д-р Дренски.
Според последното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в периода 2014 - 2015 г. България е единствената от европейските държави, заедно с Кипър, Гърция и Румъния, в които не се отчита ръст на достъпа до нови терапии.
Слава АНАЧКОВА
