Огнян Донев е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на фармацевтичната компания "Софарма". Председател е също на Международната търговска камара за България, както и на Настоятелството на Медицинския университет в София. Издател е и на медиите "Клуб Z". 

В последния ден на ноември Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и списание "Икономика" му връчиха статуетката "Рибарят и златната рибка", с която го провъзгласиха за "Мистър Икономика 2016".

С него разговаряхме за предизвикателствата пред фармацевтичния бранш в България и новите хоризонти пред компанията "Софарма".

Г-н Донев, получавате наградата "Мистър Икономика" след трудна година за "Софарма". Като персонално признание ли я възприемате или като оценка за положителното развитие на българското фармацевтично производство в кризисна година? 

- Вярно е, че тази година беше интересна – свързана с турболенции на повечето пазари, на които оперираме. Същевременно, независимо от лекия спад на продажбите, годината ще приключи като една от най-успешните за „Софарма” по отношение на печалбата. Публикували сме резултатите за деветмесечието и там се вижда, че годината ще е много по-добра от миналата 2015-а.

Това означава ли, че сте преодолели проблемите, които ви създаде девалвацията на руската валута и ембаргото за износ на стоки от европейските пазари за Русия?

- Ембаргото няма отношение към доставката на медикаменти. Валутните проблеми не могат да бъдат преодолени лесно. Като че ли потребителите свикнаха с новите пропорции и обменния курс на рублата и съответно – повишението на цената при понижаване на стойността й спрямо основните валути. Неприятно е, че за потребителите се оскъпи целият внос, но се свиква. Проблемът е, че не можем да предвидим кога ще бъде следващият ценови шок и какво ще е поведението на местните валути на пазарите, на които присъстваме.

При това положение планирате ли да се преориентирате към други пазари?

- Това решение сме го взели отдавна, но в нашия отрасъл реализацията не става с магическа пръчка от днес за утре. Преориентирнето на продажбите е свързано с регистрация на продукти, издаване на разрешителни и прочие административни процедури, които изискват време и добра подготовка. Иначе придвижването като цяло е от традиционните пазари на Изток в посока Запад. Имаме и положителни примери – една от първите регистрации, които успяхме да осъществим, беше в Австрия. Към настоящия момент вече имаме регистрация в Скадинавските страни, също така в Холандия. Тоест, придвижването на "Софарма" към световния пазар е един постоянен процес.

Изминалата 2016-а беше година на сливания и придобивания на големи корпорации, включително в България със сделката между "Тева" и "Актавис". Каква е възможността "Софарма" също да стане част от мултинационална компания или самата тя да се превърне в глобален играч? 

- "Софарма" и сега е силен регионален производител. Продължаваме да работим по проектите за вливане на други компании от групата. Също така оповестихме пред Комисията за финансов надзор допълнителната покупка на акции на "Унифарм" и тази седмица предстои да направим търговото предложение към останалите акционери за покупка на техните акции. С поведението си сме убедили инвестиционната общност, че ние сме по-скоро придобиваща компания, отколкото да представляваме интерес за други фирми. "Софарма" е борсово търгувана компания и винаги някой може да ни купи, но до този момент ние сме по-активните и не сме получавали сериозно предложение за придобиване на "Софарма".

Това ли ще е най-голямото предизвикателство за компанията през следващата 2017 година?

- В едно друго интервю вече признах, че 2017-а няма да е революционна. При нас революциите се състоят след много подготовка, затова и предстоящата година ще е време за подготовка за събития, които ще се случат по-нататък. Пробивът, който се надяваме да постигнем в близко бъдеще, е да изведем оригиналния български продукт "Табекс" на световния пазар. Пътят за налагането му минава през регистрация в FDA (Federal Drug Agency – Американска лекарствена агенция – б. а.), за което е необходимо провеждане на модерно клинично проучване. "Табекс" вече е минал през такова в България, но то не е достатъчно, затова ще трябва се направи съвременно - най-вероятно в държава от Западна Европа или в самите САЩ. Скоро по темата излезе публикация в авторитетното списание New England Journal of Medicine с резултатите от проучвания на "Табекс", правени в Нова Зеландия, които са много обнадеждаващи.

Скоро беше създаден общ лекарствен пазар между България и Румъния. Има ли ефект от подписаното споразумение за местните фармацевтични производители? 

- По-скоро не. Споразуменията биха се отнасяли  предимно  до скъпоструващи медикаменти, което автоматично изключва българските, които са едни от най-евтините. Иначе румънското Министерство на здравеопазването ни поръчва лекарства и ние произвеждаме за тях. Наскоро се наложи да помогнем и на унгарския и сръбския лекарствен пазар. Предвид всеобщия недостиг на средства, които могат да се отделят за здравеопазване, е нормално държавите да търсят възможности за намаляване на цените. Приветстваме идеята на министър Москов и се надяваме тя наистина да се реализира. Но трябва да се знае, че промяната е трудно осъществима, защото няма как да се прескочат регулациите, действащи на местните пазари.

Допълнителни проблеми създава и изтеглянето на генерични медикаменти от България. Поддържането на ниски цени не ни ли създава твърде много проблеми?

- Това е мярка за осигуряване на добър достъп до медикаменти с оскъден обществен ресурс. Ние сме с най-ниските или равни на най-ниските цени и наш продукт, който се реимбурсира, обикновено задава дъното в ценово отношение, и другите се равняват по нас. Понякога дори се шегувам, че дори да не съществувахме, трябва да ни създадат, защото действаме като котва, която не позволява на другите да ходят много нагоре. Друга положителна промяна беше ценовият коридор, защото това също е мярка, която би спестила обществен разход.

"Коридорът" обаче ще бъде окончателно отменен по предложение на самото Министерство на здравеопазването, заради опасения, че също ще провокира изтегляне на лекарства от пазара ....

- Този коридор работи, когато в група медикаменти с един INN има много продукти. Ако вътре са, например, 10 взаимнозаменяеми лекарства, това, че ще отпаднат две или три, не би създало никакъв проблем.  

Тогава успя ли правителството да изпълни обещаната в началото на мандата прогенерична политика?

- Окончателно не, но направи първи крачки в правилната посока. Дори пръстовите отпечатъци - толкова критикувани от хората, са добра мярка за икономия на обществен ресурс и за предпазване от злоупотреби.

Какво очаквате да се случи още в тази посока?

- Да започне истинската здравна реформа.

Каква е оценката ви за фармацевтичния бранш през изминалата 2016 година?

- Положителното от наша гледна точка е, че съумяхме да запазим работните места и да осигурим едно сравнително добро възнаграждение за България. Процесът на концентрация у нас продължи. Както навсякъде в Европа, проблемите остават - средствата не стигат. Здравните системи и финансирането на лечебните заведения е нещо, с което отделните държави не могат да се справят. Не се справят  държави като Германия, Англия и Франция, какво да говорим за малка България.

Слава АНАЧКОВА