Министерството на здравеопазването (МЗ) е предложило текстове в Закона за здравето, с които  да бъдат легитимирани здравните медиатори като професионалисти. Като втора стъпка усилията ще се насочат към разработването на стандарти и индикатори за тяхната дейност, както и на критерии за подбора на кандидатите. Това бе съобщено днес по време на дискусия в Народното събрание, посветена на 10-годишнината от създаването на Сдружение "Национална мрежа на здравните медиатори" (НМЗМ).

Един от най-устойчивите и успешни проекти в здравеопазването ни през последните години бе представен в кулоарите на парламента с 4 информационни щанда, посветени на различните аспекти на дейността на медиаторите: превантивна медицина, работа в общността, работа с институциите и сексуално и репродуктивно здраве. Те бяха открити от председателя на Комисията по здравеопазване при 44-то Народно събрание д-р Даниела Дариткова.

"Подкрепата на здравните медиатори е един от малкото примери за приемственост, последователност и реална инвестиция в профилактика, независимо от динамиката в полтическите промени", каза д-р Дариткова.

Дискусията, в която взеха участие депутати, заместник-министри, национални консултанти, медицински специалисти и представители на неправителсвения сектор бе открита и ръководена от проф. Ивайло Търнев, невролог и председател на Фондация "Здравни проблеми на малцинствата". В презентацията си той посочи, че началото на модела на здравната медиация у нас е било поставено през 2001 г., когато са обучени първите 5 здравни медиатори в Кюстендил. През 2007 г., когато професията "здравен медиатор" е въведена в Националния класификатор на професиите в България, здравните медиатори са 57 и работят в 30 общини чрез делегирани бюджети. Очаква се през 2018 г. те да станат 230 и да работят в 117 общини.

"Много от нашите медиатори продължават обучението си и завършват висше образование. Гордост за нас са студентите-медици от ромската  общност, някои от които вече са дипломирани лекари и работят във водещи лечебни заведения", каза проф. Търнев.

Дискусията днес бе осъществена в рамките на експертния проект „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика”, който стартира през м. март 2010 г. по повод епидемичния взрив от морбили, засегнал преди всичко ромските общности в страната. Той обединява усилията на държавния, частния и неправителствения сектор за подобряване на взаимодействието между общопрактикуващите лекари, здравните медиатори и Регионалните здравни инспекции за намаляване на детската смъртност и подобряване на здравната информираност сред обществото. От 2012 г. проектът се разширява и извън пределите на България и прераства в международен проект „Заедно за по-добро здраве - от нас, за нас”, осъществяван в България, Румъния, Унгария и Словакия, а от 2015 г. и в Сърбия. През 2017 г. проектът се осъществява от НМЗМ в сътрудничество с министерствата на здравеопазването, на труда и социалната политика, на финансите, на Националиня съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и пациентски организации. 

През септември 2017 НМЗМ е избрана от Европейската здравна платформа за една от 10-те неправителствени организации, осъществили най-успешни инициативи в областта на ваксинопрофилактиката. На 27 ноември 2017 г. ще бъдат обявени трите организации-победители.

Невена ПОПОВА