Днес Министерството на здравеопазването (МЗ) публикува на електронната си страница наредба за утвърждаване на Национален стандарт за спешна помощ. С отпадането на глава IV от действащия в момента спешен стандарт, което се случи след решение на Върховния административен съд, на практика се получи правен вакуум по отношение регулацията на спешната дейност в болницата. По тази причина здравното ведомство е преработило стария стандарт като е занижило чувствително условията и критериите за болнична спешна помощ.
С новото предложение се намалява броят на лекарите със специалност „спешна медицина“ или „анестезиология и интензивно лечение“ от 3 на 2 за мултипрофилно спешно отделение с II ниво на компетентност и от 6 на 4 за отделение с III ниво на компетентност. Според преценката на министерството промяната няма да доведе до влошаване на качеството на оказваната спешна медицинска помощ, тъй като при появила се необходимост пациентите могат да бъдат поети от лекарите в отделенията на лечебното заведение.
Намален е и броят на постовете и леглата за спешна терапия от 8 на 6 и от 12 на 10 за мултипрофилно спешно отделение съответно с II и III ниво на компетентност. Също така в спешните отделения от тези нива ще бъде намален броят на леглата в зоната за наблюдение от 6 на 3 и от 8 на 5. В изискванията за профилирано спешно отделение от III ниво на компетентност е намален броят на постовете за преглед и спешна терапия от 6 на 4. В шоковите зали (залите за ресусцитация) броят на леглата е редуциран от 2 на 1, а на леглата в зоната за наблюдение - от 4 на 2. Намалението няма да доведе до влошаване на грижите за спешните пациенти, защото е налице възможност те да бъдат диагностицирани бързо и при нужда да бъдат насочени към някое от другите стационарни отделения на лечебното заведение, се посочва в мотивите на МЗ.
Проектът предвижда също така да отпаднат изискванията за минимална площ във всички помещения на спешните отделения, което ще даде възможност на лечебните заведения да разкрият структури за оказване на спешна медицинска помощ съобразно възможностите си – финансови и материално-технически, отбелязват още от здравното ведомство. Оттам припомнят също така, че минималната площ бе един от основните аргументи на организациите, които атакуваха предишните текстове в съда с аргумента, че изискванията на стандарта са завишени и само няколко болници в цялата страна могат да покрият тези критерии.
В анализа на финансовите въздействия се посочва, че новите промени няма да доведат до преки финансови последици, тъй като всички болници са задължени да осигуряват непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности, посочени в разрешението, в това число и на медицинска помощ при спешни състояния. Изпълнението на това тяхно задължение обаче не е обвързано със задължение за разкриване на спешно отделение, защото дейността може да се осигури на функционален принцип от разкритите болнични звена. Липсата на спешно отделение не ограничава възможностите на болничните заведения да осъществяват спешен прием на пациенти, включително и договор с НЗОК, се посочва в мотивите на МЗ към наредбата. Също така се подчертава, че решението за разкриване на спешно отделение е въпрос на преценка на болничния мениджмънт за капацитета на лечебното заведение, характера на дейността, броя на пациентите, които се обръщат към него и др.
