“Особено неприемливо е предложението в чл.30 на проектонаредбата, с което се поставя изискване за наличието на фармацевт през цялото време на работа. На пръв поглед, в този текст, който регулира въпроса за персонала в аптеката няма нищо смущаващо. Но всъщност не е така, защото се явява едно противопоставяне между самонаетите  – т.е. собствениците на аптеката, и наетите – т.е. фармацевтите, за които са в сила разпоредбите на Кодекса на труда. С други думи, за наетите фармацевти е валидно изискването да работят по 8 часа, да имат задължителни почивки и т.н. Всеки извънреден труд има се заплаща, те ползват отпуски. Всичко това означава, че ако се приемат новите изисквания, ще се наложи в аптеките да бъдат назначавани още фармацевти, а такива на пазара на труда няма. Означава и още няколко неща, които са много важни – собствениците ще бъдат принудени или да закриват аптеки поради липса на фармацевти, или да намаляват работното време на съществуващите аптеки пак по същата причина. Третият вариант е да търсят специалисти, но, както вече казах, няма да могат да намерят. Ако бъде приета в този й вид, новата наредба ще задълбочи кризата за фармацевти.

Иначе съм категоричен, че осъвременяване на нормативната уредба за дейността на аптеките е абсолютно необходима. Има много остарели неща, които трябва да бъдат преосмислени и променени, в името на по-добрата работа най-вече. Ще дам за пример сега действащите разпоредби, според които заради достъпа не може да се разкрива аптека по високите етажи на един МОЛ например. Защо, след като вече има асансьори, ескалатори? Има държави, в които е възможно в аптеката да има разкрит и лекарски кабинет, защото в него се извършват прегледи, които разтоварват здравната система. При нас това е невъзможно. Изброявайки всичко това, искам да кажа, че е вежно да се мисли по посока на развитието на аптечната система. Пак ще повторя обаче, промените, които се правят в проектонаредбата сега са в интерес  единствено на БФС.“