Председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки (АСА) Николай Костов пред Redmedia за равносметката, с която браншът ще изпрати отиващата си 2016 г.

С какво ще запомни аптечният пазар отминалата 2016 година?

- Най-вече с множеството идеи за регулиране на сектора, повечето от които, слава Богу, не видяха бял свят. Имаше непрекъснати разнопосочни нормативни промени, които ту се въвеждаха, ту се отлагаха. А това в крайна сметка създава абсолютна непредсказуемост в бранша, защото някои от промените са кардинални.

Кои моменти от реформата „Москов” визирате?

- Важно за фармацевтичния бранш, например, е даването на отстъпки, тъй като то драстично повлиява мотивацията на някои фармацевтични фирми да останат на пазара. Неподходящи бяха и идеите за регулиране на работното време на аптеките – да има принудително денонощни аптеки там, където няма такива обекти, без собствениците да искат това. Имаше предложение за почти насилствено отваряне на аптеки в малките населени места чрез въвеждане на изискването на всеки четири аптеки една да бъде на село. Част от идеите бяха записани в нормативи, но за някои от тях беше сондирано само общественото мнение, но не и това на работещите в бранша.

Защо се стигна до подобна развръзка, според вас?

- Министерството на здравеопазването имаше странен подход за правене на реформи - преди някоя идея да влезе в номативен акт, обикновено се пускаха слухове за нея и се очакваше реакцията за пазара. Вероятно затова повечето от тях не видяха бял свят. Освен това министърът тотално се конфронтира с всички сектори на бранша без изключение – и с производителите, и с притежателите на разрешения за употреба, с болниците и с нас включително. Може би това беше най-противоречивата и променлива в нормативно отношение година, откакто аз лично съм част от фармацевтичния бранш. 

Произлязоха ли все пак някакви позитиви от всичко, което стартира като реформи през годината?  

- Трудно ми е да намеря позитиви. Може би ако се беше случило изменението в Закона за лекарствата по отношение на паралелния износ, което в някаква степен контролира законната част от него, това щеше да е някакъв позитив. И то само за част от пазара, защото за всички, които правят паралелен експорт, това е негатив. Но потребителите със сигурност имат нужда от подобна промяна. Другото позитивно нещо бяха амбициите за по-засилена прогенерична политика, която може би щеше да се осъществи, защото беше заложена в последните проектопромени на лекарствения закон.  Тъй като този законопроект е на сегашното министерство, най-вероятно няма да бъде придвижен. От тук нататък всичко зависи от политическата конюнктура.

В този контекст какво очаквате от следващия здравен министър?

- При всички случаи, който и да е министър, не може да познава всички сегменти от фармацевтичния бранш, защото всеки има специфика. Затова за който и да е министър е важно да взема становища от всички страни в бранша и да се опитва да отдели позитивите от негативите, т.е. да отдели личните пристрастия на тези, които го съветват, от обществената полза. Министърът при всички случаи трябва да се вслушва в бранша и по този начин ще се създават нормативни актове, които ще работят. Надявам се, че новият здравен министър наистина ще бъде различен в това отношение. Трябва да се отчете на министър Москов, че той се опитваше всячески да икономиса обществени пари на здравната каса, но не винаги го правеше по правилния начин.

Слава АНАЧКОВА